Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Епископът понечи да му се поклони, но добре дресираният лакей се направи, че не забелязва това, и най-невъзмутимо излезе от залата, придружен от прислужницата и пажа.

Етълбърт Станъп беше облечен от глава до пети в светлосиньо. Носеше много свободен син жакет, съвсем къс като ловджийска куртка и обточен с лазурносиня коприна. Имаше жилетка от син сатен, сипя кърпа, пристегната с коралов пръстен под гърлото, и много широки сини панталони, които почти скриваха краката му. Неговата мека, лъскава брада беше по-мека и по-лъскава от всякога.

Епископът, сбъркал вече един път, го помисли също за слуга и се отдръпна, правейки му път да мине. Но Етълбърт скоро поправи грешката му.

— Епископът на Барчестър, ако не се лъжа? — попита Бърти Станъп, протягайки сърдечно ръка. — Много се радвам да се запозная с вас. Тесничко, а?

Той беше прав. Бяха се озовали зад кушетката: епископът попадна там, докато се готвеше да посрещне гостенката си, а Бърти — след като я бе настанил да легне. И сега те просто нямаше къде да се обърнат.

Епископът бързо стисна протегнатата ръка, отправи заучения си поклон и каза, че е очарован да се запознае с… Той не можа да продължи, защото не знаеше какъв е неговият гостенин — синьор, граф или принц.

— Сестра ми ви създава наистина много грижи — каза Бърти.

— Но моля ви се!

Епископът беше щастлив, че има възможността да приветствува ла синьора Висинирони (или поне така каза), и се опита да се измъкне на свобода. Беше узнал във всеки случай, че неговите необикновени гости са брат и сестра. Значи, този човек трябва да е синьор Висинирони… ако не и граф или принц. А колко добър беше английският му! Почти без акцент!

— Харесва ли ви, общо взето, Барчестър? — осведоми се Бърти.

Придавайки си величествен израз, епископът каза, че Барчестър му харесва.

— Не сте май от много отдавна тука — отбеляза Бърти.

— Не, не съм от отдавна — потвърди епископът и отново се опита да си проправи път между гърба на кушетката и дебелия викарий, вперил поглед в лицето на синьората.

— И никога досега не сте били епископ?

Доктор Прауди обясни, че това е първата му епархия.

— А, така си и мислех. Но от време на време ви разместват, нали?

— Премествания понякога стават — каза доктор Прауди, — но не така често, както преди.

— Така орязаха бенефициите, че сега те навсякъде са почти еднакви, не е ли така? — попита Бърти.

Този път епископът не го удостои с отговор и вместо това направи още един опит да помръдне дебелия викарий.

— Но работата сигурно не е една и съща? — продължаваше Бърти. — Има ли много работа тук в Барчестър?

Последните думи бяха казани с тона на млад чиновник от адмиралтейството, задал такъв въпрос на свой събрат от Министерството на финансите.

— Задълженията на един епископ на англиканската църква — каза доктор Прауди със сурово достойнство — не са никак леки. Неговата отговорност е наистина много голяма.

— Така ли? — каза Бърти, като широко разтвори великолепните си сини очи. — Е, аз никога не съм се плашил от отговорности. По едно време даже мислех да ставам епископ.

— Мислили сте да ставате епископ? — Доктор Прауди беше просто поразен.

— Тоест викарий… първо обикновен викарий, а чак след това епископ. Веднъж започнал, щях да издържа докрай. Но, общо взето, по ми харесва католическата църква.

Епископът не можеше да поведе спор по този въпрос и затова си замълча.

— Баща ми например не можа да издържи докрай. Май не му беше много по вкуса да повтаря непрекъснато едно и също. Впрочем, господин епископ, виждали ли сте някъде баща ми?

Епископът съвсем се обърка. Дали е виждал баща му? Не, отговори той, не е имал още това удоволствие, но се надява, че ще има случай… При тези думи доктор Прауди се опита да отмести на всяка цена дебелия непоклатим викарий.

— Той е някъде тук — каза Бърти — и сигурно няма да закъснее да се появи. А, да ви попитам, знаете ли нещо повече за юдеите?

Най-после епископът намери пролука.

— Моля да ме извините — каза той, — но трябва да обиколя залата.

— Е, тогава ще ви последвам — отвърна Бърти. — Страшна жега, а? — Тези думи бяха отправени към дебелия викарий, с когото той попадна в най-тясно съприкосновение. — Тази кушетка е поставена на най-неподходящото място в стаята, да вземем ли да я поотместим малко? Внимание, Мадлин!

Наистина кушетката беше поставена така, че попадналите зад нея можеха само с голяма мъка да се измъкнат оттам — проходът беше много тесен и един-единствен човек беше в състояние да го препречи. Това създаваше много неудобства и Бърти реши да поправи нещата.