Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Семейство Станъп също щяха да бъдат там, и то в пълен състав. Даже летаргичната майка на семейството реши да наруши спокойствието си по този случай. Те бяха току-що пристигнали в Барчестър и поканата ги очакваше в дома им. С никого не се бяха срещали още. Какъв по-добър случай да се представят на цялото местно общество? Двама-трима стари приятели, между които архидяконът и жена му, бяха успели да ги посетят и да се видят с доктор Станъп и голямата му дъщеря, но семенният елит не се беше още представил.

На доктора никак не му се искаше синьората да приеме поканата на епископа, но самата тя имаше твърдото намерение да отиде. Ако баща й се срамуваше, че дъщеря му трябва да бъде внесена в епископския дворец на ръце, тя не изпитваше никакво стеснение от това.

— Разбира се, че ще отида! — каза тя на сестра си, когато Шарлот се опита деликатно да я разубеди, изтъквайки, че цялото общество там ще се състои само от свещеници и техните съпруги. — Нима свещениците се различават от другите мъже, ако им махнеш черните сюртуци? А колкото до жените им, те няма да ми пречат. Можеш да кажеш на татко, че по никой начин не искам да остана в къщи!

Тези думи бяха предадени на таткото и той разбра, че не може да направи нищо друго, освен да отстъпи. Стана му ясно също така, че е вече късно да се срамува от децата си. Каквито и да бяха, те бяха станали такива под негов надзор: на каквото си беше постлал, на това щеше да легне, каквото бе посял, това щеше да пожъне. Всъщност той не си повтаряше наум тези пословици, но ходът на мислите му беше горе-долу такъв. Ако не искаше да види Мадлин сред гостите на епископа, причината за това беше не нейният недъг, а увереността му, че тя ще пусне в ход всичките си чарове и ще направи много неприятно впечатление на благовъзпитаните английски дами. В Италия тези неща го дразнеха, но не го възмущаваха. Там те не възмущаваха никого, но тук в Барчестър той се срамуваше от реакцията на събратята си. Ето какви чувства го вълнуваха, но доктор Станъп ги потисна. И какво, ако духовните му събратя бъдат възмутени! Те не могат да му отнемат енориите заради препалено свободното държане на неговата омъжена дъщеря!

Но синьора Нерони не се опасяваше, че може да възмути някого. Тя имаше за цел да произведе фурор, да види всички тези духовници в краката си, след като в Барчестър почти нямаше други мъже — нека жените им се върнат в къщи, позеленели от ревност. Нямаше да пощади пито старостта, нито прекалената младост, нито достолепието на сана, нито светската изисканост. Беше готова да хване в своите мрежи самия епископ и след това да покаже презрението си към неговата съпруга. Не се съмняваше, че ще успее, защото винаги бе имала успех, но едно нещо й беше абсолютно необходимо — трябваше да получи цяла кушетка на свое разположение.

Поканата до семейство Станъп бе пристигнала в плик, подписан с името на мистър Слоуп. Синьората скоро научи, че мисис Прауди отсъствува временно от двореца и че за всичко отговаря капеланът. Много по-удобно й беше да се обърне към него и тя му написа едно извънредно очарователно писъмце. В пет реда съумя да обясни всичко, като подчертаваше колко непоносима й е мисълта да пропусне да се запознае с такива личности като Барчестърския епископ и неговата съпруга, а също и с мистър Слоуп, описваше печалното си положение и в заключение изразяваше надежда, че мисис Прауди ще извини неимоверно дръзката й молба по време на приема да й бъде предоставена една кушетка. В плика тя сложи и една от великолепните си визитни картички. Отговорът на мистър Слоуп беше не по-малко любезен: в голямата зала, непосредствено до площадката на парадната стълба, ще бъде поставена една кушетка, предназначена само за нея.

И ето че денят на този забележителен прием настъпи. Епископът и неговата съпруга пристигнаха от Лондон само няколко часа преди гостите, както подобава на такива високопоставени лица, но мистър Слоуп се бе трудил ден и нощ, за да бъде всичко както трябва. Имаше да се свършат много неща. В двореца не бяха идвали гости бог знае откога. Необходими бяха нови мебели, нови тенджери и тигани, нови чаши и подложки, нови купи и чинии. Отначало мисис Прауди беше заявила, че не иска вулгарни угощения, но мистър Слоуп успя да я убеди да не бъде толкова икономична. Епископите би трябвало да проявяват гостоприемство, а гостоприемството означава ядене и пиене. Накрая тя се съгласи да има вечеря, но гостите трябваше да я консумират прави.