Court (англ.) — двор. — Б.пр.
Литър Лили (1618–1680) — холандски художник; Годфри Нелер (1646–1723) — германски художник. И двамата работили в Англия като модни портретисти. — Б.авт.
Второ съборно послание на апостол Йоан, 1:9, 10. — Б.авт.
Послание на апостол Павел до Филимона, 1:10. — Б.авт.
Книга на пророк Исаия, 52:7. — Б.авт.
Медея — в гръцката митология колхидска принцеса, магьосница, помогнала на Язон да завладее Златното руно. Когато по-късно Язон изоставя Медея и се оженва за друга, тя за отмъщение убива синовете им. — Б.авт.
Констанца — героиня от драмата на Шекспир „Крал Джон“. Младият й син Артър, претендент за английския престол, попада в плен при крал Джон и загива при опит за бягство. — Б.авт.
Шекспир, „Крал Лир“, действие V, сцена 3. Този стих на Шекспир е в превод на Валери Петров, както и останалите стихове на Шекспир в книгата, под които не стои име на преводач. — Б.пр.
Шекспир, „Крал Хенри IV“, част II, действие I, сцена 1. — Б.авт.
Сари Сидънс (1755–1831) — прочута английска трагическа актриса. — Б.авт.
Свършен факт (фр.). — Б.пр.
Лек намек (фр.). — Б.пр.
Дидона — легендарна финикийска царица. След като нейният брат убива мъжа й, за да завладее богатствата му, Дидона се преселва в Северна Африка. Местният цар обещал да й даде толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Дидона разрязала кожата на тънки ивици и оградила с тях голям участък, върху който след това издигнала Картаген. Там намерил убежище троянецът Еней, в когото Дидона се влюбила, а когато той трябвало да продължи пътя си и я изоставил, в своето отчаяние Дидона посегнала на живота си, като се възкачила на погребална клада и се пронизала с кинжал. — Б.авт.
Хайди — млада гъркиня в поемата на Джордж Байрон „Дон Жуан“, която умира, след като жестокият й баща я разделя от нейния любим. — Б.авт.
Троил и Кресида — главни действуващи лица от трагедията на Шекспир „Троил и Кресида“. — Б.авт.
Имогена — героиня от пиесата на Шекспир „Цимбелин“. — Б.авт.
Франсоа-Андре Даникан, наречен Филидор (1726–1795) — френски композитор и прочут шахматист, поставил началото на шахматната теория („Анализ на шахматната игра“ — 1749 г.). — Б.авт.
Първа младост (фр.). — Б.пр.
Любовно писмо (фр.). — Б.пр.
Съучастник в престъплението (лат.). — Б.пр.
Става въпрос за две римски легенди. Според първата центурионът Виргиний убил дъщеря си, която децемвирът Апий Клавдий, запленен от нейната красота, обявил за своя робиня, а съгласно другата — Лукреция, изнасилена от сина на Тарквиний Гордий, не могла да понесе този позор и се самоубила. — Б.авт.
Тук и по-долу цитатите са от историческата драма на английския драматург Хенри Тейлър (1800–1866) „Филип ван Артевелде“. — Б.авт.
Лотарио — действуващо лице от трагедията на Николас Роу (1674–1718) „Прекрасната грешница“, весел и безсърдечен съблазнител. — Б.авт.
Само първата стъпка е трудна (фр.). — Б.пр.
С бегло перо, набързо (лат.). — Б.пр.
Шекспир, „Отело“, действие V, сцена 2. Цитатът е превод на Борис Стоянов. — Б.авт.
Петручио — главен герой от комедията на Шекспир „Укротяване на опърничавата“. — Б.авт.
Гризелда — героиня от средновековни италиански легенди. Макар и не от знатен произход, тя се омъжва за маркиз, който след това я подхвърля на всевъзможни жестоки изпитания, но тя понася всичко с безропотно смирение и с това покорява окончателно сърцето на своя съпруг. — Б.авт.
Въпреки желанието си (фр.). — Б.пр.
Бог от машината (лат.) — внезапно появяващо се лице, чието вмешателство довежда до желаната развръзка. — Б.пр.
Развръзка (фр.). — Б.пр.
През петдесетте години на деветнадесети век в Оксфорд и Кеймбридж били проведени реформи, изменящи системата на университетското самоуправление. — Б.авт.
Увеселение на открито (фр.). — Б.пр.
Шекспир, „Напразни усилия на любовта“, действие IV, сцена 3. — Б.авт.
Читать дальше