Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Не се съмнявам, че те ще удържат своите обещания, толкова повече, че синьора Нерони напусна Барчестър още преди да се състои тази церемония.

Мисис Болд прекара като вдовица повече от две години, преди да встъпи във втори брак, и малкият Джони можа да влезе на собствените си крака, макар и не без чужда помощ, в гостната и да приеме поздравленията на събралите се гости. Мистър Хардинг предаде булката на младоженеца, архидяконът извърши венчавката, а двете мис Грантли, заедно с някои други млади госпожици от близката околност, изпълниха с голямо достойнство и грация задълженията на шаферки. Мисис Грантли ръководеше приготовлението на сватбената закуска и на букетите, а Мери Болд разпредели поканите и сватбената торта. За тържествения случай пристигнаха и тримата синове на архидякона. Най-големият се учеше блестящо и всички, които го познаваха, бяха уверени, че ще завърши университета със златен медал. Но този път той бе затъмнен от втория брат, който блестеше с новата си униформа. Най-малкият брат бе току-що влязъл в университета и беше може би най-гордият от тримата.

Но най-голямо впечатление остави прекомерната щедрост на архидякона. Той беше предвидил подаръци буквално за всички. Тъй като мистър Еърбин бе вече напуснал енорията Св. Юълд, плановете за удължаване на трапезарията бяха, разбира се, изоставени, но архидяконът би обзавел изцяло с нови мебели деканската резиденция, ако само го оставеха да стори това. Той изпрати там великолепен роял „Ерар“, подари на мистър Еърбин един жребец, който всеки декан би възседнал с гордост, и поднесе на Елинор екипаж с чифт понита, получили награда на изложбата. Но това не беше всичко: купи един комплект камеи за жена си и сапфирена гривна за мис Болд; засипа с перли и кутии за ръкоделие дъщерите си, а на всеки от синовете си даде по един чек за двадесет фунта. Мистър Хардинг бе дарен с великолепно виолончело, снабдено с всевъзможни модни и скъпи приспособления, само че заради тези нововъведения преценторът така и не успя да използува инструмента за удоволствие на слушателите или поне на самия изпълнител.

Всички, които добре познаваха архидякона, разбираха прекрасно причината за тази изключителна щедрост. Това бе неговият химн на победата му над мистър Слоуп — неговият пеан, неговият благодарствен псалом, неговата победна реч. Той бе препасал меча си и бе тръгнал на бой, а сега се връщаше от бойното поле, натоварен със скъпи трофеи. Жребецът и камеите, виолончелото и роялът — всичко това беше един вид плячка, заграбена от палатката на сразения вече враг.

След сватбата съгласно твърдо установения обичай мистър и мисис Еърбин заминаха за два месеца на пътешествие в чужбина, а при завръщането си се настаниха в резиденцията до катедралата, където заживяха при най-благоприятни условия. И ето че днес състоянието на църковните работи в Барчестър е повече от добро. Титулярният епископ не се меси никога в тях, а мисис Прауди — само в твърде редки случаи. Нейната сфера на действие е по-широка, по-благородна и в по-голяма степен отговаря на амбициите й от един катедрален град. Доколкото властта й се разпростира над цялата епархия, тя е склонна да остави на мира декана и катедралното духовенство. Мистър Слоуп се бе опитал вече да подкопае старите традиции на този клерикален кръг и мисис Прауди извлече поука от неговия неуспех. Маститият канцлер и мършавият пребендарий не са подложени на досадни искания във връзка с проектираните някога училища на деня господен, деканът е оставен да управлява катедралата по свое собствено усмотрение, а отношенията между мисис Прауди и мисис Еърбин се свеждат до това, че един път в годината всяка една от тях дава официална вечеря в чест на другата. Доктор Грантли не присъствува никога на тези вечери, но всеки път иска и получава най-подробен отчет за всичко, което е направила или казала мисис Прауди.

Неговата власт по отношение на църковните работи е значително ограничена в сравнение с честитите дни, когато сам управляваше цялата епархия от името на своя баща, но поне онази част от властта, която все още му принадлежи, сега може да осъществява без ничия намеса. Може спокойно да се разхожда по Хай Стрийт, без да има неприятното чувство, че всички минувачи сравняват неговото положение с положението на мистър Слоуп. Между Плъмстед и резиденцията на декана са установени най-тесни и приятелски отношения. Откакто Елинор се омъжи за свещеник, който при това заема един толкова висок пост, мисис Грантли откри много общи неща между себе си и своята сестра и във връзка е едно предстоящо събитие, което се очаква с нетърпение от всички заинтересовани страни, тя има намерение да погостува един-два месеца в дома на декана. А когато предстоеше да се роди малкият Джони Болд, на нея и през ум не й мина да прекара някой и друг месец в Барчестър!