Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Страхувам се, че моите понита не са достатъчно диви и свирепи, а широкополата ми сламена шапка няма да изглежда в мрамор толкова добре, колкото дантеленият воал на пребендаршата.

— Ако ми откажете, мисис Болд, не бих приел никаква друга работа в Барчестър.

— Значи, сте решили да търсите щастието си другаде?

— Решил съм — каза Бърти бавно и многозначително, опитвайки се да събере цялата си твърдост, — решил съм да постъпя така, както вие ме посъветвате.

— Аз ли? — попита учудено Елинор, на която никак не се хареса промяната в неговия тон.

— Да, вие — каза Бърти, освободи ръката й и спря пред нея.

Разхождайки се, те бяха стигнали до същото място, където мистър Слоуп я бе предизвикал да му удари плесница. Нима тази алея й носеше нещастие? Щеше ли да й се наложи да изслуша тук още едно любовно обяснение?

— Ако искате да чуете моя съвет, мистър Станъп, заловете се за работа с упоритост и постоянство и предоставете на баща ви да реши къде тази работа ще се окаже най-плодотворна за вас.

— Няма нищо по-хубаво, стига да беше осъществимо. Но сега, ако ми позволите, бих искал да ви обясня какви думи очаквам да чуя от вас и защо. Ще ми позволите ли?

— Не виждам какво бихте могли да ми обясните.

— Разбира се, че не виждате. Друго не би могло и да се очаква. Но ние с вас сме добри приятели, нали, мисис Болд?

— Да, струва ми се — каза тя, долавяйки необичайна за него сериозност в гласа му.

— Вие току-що бяхте така любезна да кажете, че проявявате интерес към мен, а аз бях достатъчно суетен да ви повярвам.

— Но това е самата истина. Нали сте брат на Шарлот и мой приятел.

— Всъщност не мисля, че заслужавам вашата любезност — рече Бътри, — но съм ви много признателен за нея, повярвайте ми. — И той замълча, чудейки се как да каже това, което бе намислил.

Неговото затруднение беше напълно разбираемо: налагаше му се да обясни на своята събеседница, че е бил подготвен план тя да бъде ограбена и че е имал намерение да се ожени за нея, без да я обича — или пък че е готов да я обича, без да се жени. Трябваше, освен това да измоли прошка не само за себе си, но и за сестра си, като склони мисис Болд да каже на Шарлот, че й е направил формално предложение, което тя е отклонила.

Бърти Станъп не беше, общо взето, разколебан в силата на своето красноречие, но все пак си помисли, че този път задачата може да се окаже непосилна за него. Просто не знаеше с какво да започне и с какво да завърши.

Междувременно Елинор отново бе тръгнала бавно до него, наистина вече не под ръка, и се готвеше да изслуша внимателно какво има да й каже.

— Ще постъпя, както вие ме посъветвате — повтори той. — Всъщност меродавно по този въпрос е единствено вашето мнение.

— Но това е абсурдно! — каза тя.

— Изслушайте ме, мисис Болд, и ако е възможно, не ми се сърдете.

— Но защо? — попита Елинор.

— Ще имате достатъчно причини за това. Вие знаете колко привързана към вас е сестра ми Шарлот.

Елинор потвърди, че знае.

— Да, наистина е много привързана. За първи път я виждам да обикне някого след толкова кратко познанство. Знаете, предполагам, колко много държи и на мен?

Елинор не отговори, но почувствува, че се изчервява, тъй като от думите му разбра какъв може да бъде резултатът от тази двуцевна обич на мис Станъп.

— Тя няма друг брат, мисис Болд, и не е чудно, че ме обича толкова. Но вие още не познавате достатъчно добре Шарлот — не знаете до каква степен благополучието на цялото ни семейство е в нейни ръце. Ако не беше тя, не знам как изобщо бихме живели. Сигурно не сте още успели да забележите това.

Всъщност Елинор беше забелязала много неща, но не каза нищо и го остави да продължи.

— Затова, предполагам, не бихте се изненадали, ако ви кажа, че Шарлот е готова да направи всичко за нашето добро.

Елинор каза, че това не я изненадва ни най-малко.

— И задачата й не е никак лесна, мисис Болд, никак! Злополучната женитба на бедната Мадлин, разклатеното здраве на майка ми, нежеланието на баща ми да се завърне в Англия и най-накрая може би най-лошото — моето скитничество и ленивостта ми — цялото това бреме е почти непосилно за нея. Не бива да се учудвате, че една от главните й грижи е да уреди някак моя живот.

Този път Елинор не изрази съгласие с неговите думи. Тя беше сигурна, че й предстои да изслуша официално предложение, и с недоумение си помисли, че никога досега един джентълмен не е прибягвал при подобни обстоятелства до такова странно встъпление. Мистър Слоуп я бе раздразнил с прекалената си пламенност. Съвсем ясно беше, че от страна на мистър Станъп не я заплашва подобна опасност. Той бе движен единствено от благоразумие. Не само се готвеше да я ухажва, защото така бе наредила сестра му, но и намери за уместно да й обясни предварително това. Ето как виждаше нещата мисис Болд.