Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Крепостната зависимост на нашия епископ от неговата съпруга не го беше издигнала много в очите на дъщерите му и те бяха свикнали да се обръщат към него със заповеднически тон, което — поне на тях — никак не им приличаше. Те са, общо взето, хубави и привлекателни млади госпожици. Високи и здрави като майка си, те бяха наследили нейните изпъкнали скули и… кестеняви, да речем, коси. Спомнят си твърде често за аристократическите си чичовци, които досега не им бяха отвърнали със същата любезност и рядко се сещаха за тях. Но сега, когато баща им е вече епископ, роднинските връзки може би ще се заздравят. Въпреки близостта си с църквата госпожиците нямат много предразсъдъци по отношение на светските удоволствия и за разлика от много девойки в днешна Англия, не са огорчили родителите си със страстното си желание да се затворят в протестантски манастир. Синовете на доктор Прауди са още ученици.

Трябва да споменем за още една особеност в характера на съпругата на епископа. Макар и лишена от враждебност към светското общество и неговите обичаи, тя е посвоему религиозна и тази тенденция се проявява у нея в строгото съблюдаване на светостта на господния ден. Развлеченията и дълбоките деколтета през делничните дни се изкупват в неделя с трикратно присъствие на църковните служби под нейното строго наблюдение, с една вечерна проповед, прочетена от самата нея, и с пълно въздържане от всякакви по-весели занимания. За нещастие на онези обитатели на нейния дом, по-точно на слугите и съпруга й, които не се отдават на развлечения и не носят дълбоки деколтета, изкупителната строгост на неделята трябва да бъде съблюдавана от всички. Горко на нелоялната прислужница, заловена, че предпочита медените слова на някой обожател в Риджънт Парк пред покъртителните вечерни поучения на мистър Слоуп. Тя не само бива уволнена, но и се дава такова препоръчително писмо, което не й оставя много надежди да си намери прилично място. Горко на шестфутовия герой в бричове от червено кадифе, който съпровожда мисис Прауди до нейната скамейка в църквата, ако се вмъкне в съседната бирария, вместо да вземе отреденото му място на задния ред. За такива нарушители мисис Прауди е същински Аргус. На някое и друго пийване през делничните дни тя може да погледне през пръсти — без известно отпускане на юздите кой би намерил телохранител, висок шест фута, за такова малко възнаграждение; но нито външното великолепие, нито пестеливостта са в състояние да накарат мисис Прауди да прости оскверняването на деня господен.

По тези въпроси тя често се вслушва в наставленията на току-що споменатия златоуст проповедник, преподобния мистър Слоуп, а тъй като доктор Прауди следва наставленията на жена си, трябва да се заключи, че този виден мъж е придобил голямо влияние върху доктор Прауди по религиозните въпроси. Единственото назначение на мистър Слоуп до този момент бе като свещенослужител и проповедник в една малка лондонска църква, ето защо, когато неговият приятел получи епископски сан, той с готовност прие да изпълнява трудните, но почтени задължения на домашен капелан на негово преосвещенство.

Но мистър Слоуп не бива да бъде представен на публиката в самия край на една глава.

За произхода на преподобния мистър Слоуп не бих могъл да кажа много неща. Чувал съм да твърдят, че той е пряк потомък на именития лекар 13, акуширал при раждането на мистър Т. Шанди, и че на млади години добавил за благозвучие едно „у“ към името си, следвайки примера на мнозина велики хора преди него. Ако това е така, предполагам, че той е бил кръстен Обадая в памет на стълкновението, в което толкова се бе отличил неговият предтеча. Но въпреки всички усилия не успях да установя кога точно неговото семейство е променило вероизповеданието си.

В Кеймбридж той беше скромен стипендиант, но се занимаваше толкова успешно, че твърде рано стана магистър и му бе възложено да обучава студенти. Оттам го прехвърлиха в Лондон, където стана проповедник в една новопостроена църква недалеч от Бейкър Стрийт. Тъкмо тогава сходството във възгледите по редица религиозни въпроси събуди у мисис Прауди благосклонен интерес към младия проповедник — той скоро спечели нейното доверие и стана близък приятел на семейството.

Мистър Слоуп бе приет в този дом като свой и съвсем естествено беше между него и някоя от младите госпожици да се породи нещо повече от приятелство. Той размени някои нежни думи с най-голямата дъщеря Оливия, но така и не се стигна до годеж. Всъщност мистър Слоуп се бе обяснил в любов, но оттегли думите си назад, щом му стана ясно, че доктор Прауди не беше в състояние да дари веднага земни блага на дъщеря си. Не е трудно да се разбере, че след всичко това мис Прауди не беше вече склонна да приема нови признаци на нежна привързаност от негова страна. След като доктор Прауди бе назначен за епископ на Барчестър, мистър Слоуп промени донякъде своите схващания по този въпрос. Епископите, дори когато са бедни, могат да направят много за духовните си чада и мистър Слоуп започна да изпитва съжаление, че не е бил по-малко користолюбив. Едва чул новината за предстоящото назначение, той поднови обсадата — без много шум, почтително и от известно разстояние. Но Оливия Прауди беше момиче с характер: в жилите й течеше кръвта на двама английски перове и което е още по-важно, тя можеше да разчита на друг поклонник, така че въздишките на мистър Слоуп останаха напразни и между тях двамата скоро се установи здравата връзка на взаимна омраза.