Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Това решение беше без съмнение благотворно за външния свят, но едва ли щеше да го направи популярен сред духовенството и жителите на Барчестър. Доктор Грантли бе живял непрекъснато там — всъщност трудно беше за един нов епископ да бъде популярен след доктор Грантли. Неговият годишен доход беше около девет хиляди фунта, докато приемникът му трябваше да се ограничи с пет хиляди. Покойният епископ се бе грижил само за един син, а доктор Прауди имаше седем-осем деца. Доктор Грантли харчеше малко за свои лични нужди, живеейки, както подобава на един скромен джентълмен, докато доктор Прауди трябваше да води светски живот, въпреки че не разполагаше с достатъчно средства. Разбира се, доктор Грантли беше запазил своята карета, както подобава на един епископ, но неговият екипаж заедно с конете и кочияша, макар и достатъчно представителни за Барчестър, щяха да бъдат почти смешни в Уестминстър. Мисис Прауди реши, че не бива да се черви заради екипажа на своя съпруг, а решенията на мисис Прауди обикновено се изпълняваха.

От всичко това можеше да се заключи, че доктор Прауди няма да харчи много пари в Барчестър, докато предшественикът му поддържаше оживени връзки с местните търговци, които бяха много доволни от него. Както той, така и неговият син харчеха парите си като джентълмени, но в Барчестър скоро се пусна слух, че доктор Прауди добре познавал изкуството да демонстрира благосъстояние с доста скромни средства.

Доктор Прауди има твърде приятна външност, той е много спретнат и изряден. Височината му, около един и шестдесет и пет, е малко под средната, но компенсира сантиметрите, които не му достигат, със своята благородна осанка. Ако погледът му не е достатъчно властен, за това той няма никаква вина, защото полага много усилия да придобие това качество. Чертите му са добре оформени, въпреки че носът му е малко островат, което според някои хора прави лицето му не особено внушително. Но дори ако приемем, че това е така, то напълно се компенсира от устата и брадичката му, с които той справедливо се гордее.

Доктор Прауди може с основание да бъде наречен щастливец: не беше роден в охолство, а ето че е вече епископ на Барчестър. Но все пак той си има своите грижи. Семейството му е многочислено, време е вече трите му големи дъщери да се появят в обществото, а не бива да забравяме и жена му. Нямам намерение да кажа нищо лошо за мисис Прауди, но все пак мисля, че въпреки всичките си добродетели тя едва ли допринася много за щастието на своя съпруг. Истината е, че в домашните дела тя властвува със стоманен жезъл над своя законен господар и повелител. Но това не е всичко! Домашните дела доктор Прауди би й предоставил — ако не по своя собствена инициатива, то поне, без да се съпротивлява. Но мисис Прауди не се задоволява с такова домашно господство и разпростира властта си над всички негови действия, без да се спира дори пред църковните работи. Всъщност епископът е под чехъл.

Съпругата на архидякона в щастливия си плъмстедски дом знае как да се ползува от всички привилегии на своя ранг, давайки израз на собственото си мнение по подходящ начин и на подходящо място. Но властта на мисис Грантли, ако това изобщо можеше да се нарече власт, е кротка и благотворна. Тя никога не поставя мъжа си в неудобно положение и пред външния свят е образец на послушание; тонът й никога не се повишава, изражението й не се изостря. Без съмнение тя цени властта и се е борила не безуспешно да я придобие, но знае много добре кои са границите на женското господство.

Не можем обаче да кажем същото за мисис Прауди. Тази дама е по принцип властна в държането си към всички, а към бедния си съпруг се отнася просто деспотично. Колкото и успешна да изглеждаше неговата кариера в очите на света, в очите на жена си той никога не беше прав. Отдавна бе изоставил всяка надежда, че ще може да се защити успешно — всъщност той твърде рядко прави някакви опити да се оправдава, давайки си сметка, че покорството е най-ефикасното средство за постигането на онова подобие на покой, което можеше да му даде неговият дом.

Мисис Прауди не можеше да заседава в комисиите, в които нейният съпруг участвуваше по държавно поръчение, нито пък, както той нерядко се утешаваше, имаше право на глас в Камарата на лордовете. Наистина тя би могла да му забрани да изпълнява тази част от епископските си задължения и да настои да не се отделя от дома си. Доктор Прауди не беше споделял това с нито една жива душа, но той бе взел твърдо решение да се разбунтува, ако тя направи такъв опит. Има случаи, когато някои кучета са се нахвърляли върху прекалено строгите си господари и дори неаполитанците са въставали срещу своите тирани. Вътре в себе си доктор Прауди чувствуваше, че ако примката се стегне прекалено силно, той също ще набере смелост и ще въстане.