Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Не беше ли от мистър Слоуп?

Елинор каза, че писмото е от мистър Слоуп.

— Редовно ли си пишеш с него, Елинор?

— Не съвсем — отвърна тя, тъй като започна да се дразни от този кръстосан разпит. И реши — макар че е трудно да се обясни защо — в никой случай да не казва на сестра си Сюзан за какво става дума в това писмо. Тя знаеше, че мисис Грантли действува по внушение на архидякона, и не искаше да отговаря на обвинения, които изхождаха от него.

— Но, Елинор, скъпа, защо изобщо получаваш писма от мистър Слоуп, след като знаеш колко неприятен е той на татко, а и на архидякона и на всичките ти приятели?

— Първо на първо, Сюзан, аз не получавам от него писма; второ, доколкото именно мистър Слоуп е написал това единствено писмо, а аз само го получих — и не виждам как можех да не го получа, след като то ми бе връчено лично от татко, — считам, че е по-добре да попиташ мистър Слоуп, а не мен.

— За какво ти пише, Елинор?

— Не мога да ти кажа — отвърна тя, — тъй като писмото е поверително и е свързано с друг човек.

— Значи, в него нямаше нищо лично за тебе?

— Не бих казала, че е точно така, Сюзан — отговори Елинор, която изпитваше все по-голямо раздразнение от въпросите на сестра си.

— Право да ти кажа, това е малко странно — продължи мисис Грантли с пресилена усмивка. — Млада дама в твоето положение получава от неженен господин писмо, чието съдържание не иска да разкрие и което се срамува да покаже на сестра си…

— Не се срамувам! — избухна Елинор. — Няма абсолютно нищо, от което да се срамувам, но не желая да бъда разпитвана за моите писма от когото и да било.

— Е, мила — отвърна сестра й, — мога само да ти кажа, че според мен мистър Слоуп не е най-подходящият човек, с когото би могла да си пишеш.

— Дори да е съвсем неподходящ, как бих могла да му попреча да ми пише? Но вие всички сте толкова предубедени по отношение на него, че виждате безочие и наглост там, където у другиго бихте видели любезност и великодушие. Ненавиждам такава религия, която учи на едно толкова пристрастно милосърдие.

— Съжалявам, Елинор, че ненавиждаш религията, с която се срещаш тук, но не бива да забравяш, че в това отношение архидяконът познава света по-добре от тебе. Не те моля да ме уважаваш и да се вслушваш в съветите ми, макар за жалост да съм много години по-възрастна от теб, но по един такъв въпрос ти наистина би могла да се вслушаш в съвета на архидякона. Той много държи да бъде твой приятел, ако му дадеш такава възможност.

— По един какъв въпрос? — с нескрито раздразнение попита Елинор. — Честна дума, не мога да разбера за какво изобщо става дума.

— Ние всички искаме да прекратиш познанството си с мистър Слоуп.

— Вие всички искате и аз да проявявам същата нетърпимост като вас. Но това няма никога да стане. Не виждам нищо лошо в познанството си с мистър Слоуп и няма да го обидя, като взема да твърдя обратното. Той е сметнал за необходимо да ми пише и аз нямам нужда от съветите на архидякона по този повод. Когато ми потрябват, сама ще се обърна към него.

— В такъв случай, Елинор, мой дълг е да ти кажа — тук мисис Грантли заговори с подчертана сериозност, — че архидяконът намира тази размяна на писма за позорна и не може да допусне тя да продължава в неговия дом.

Очите на Елинор замятаха мълнии и тя скочи от стола си.

— Можеш да кажеш на архидякона, че където и да се намирам, ще получавам писма каквито си искам и от когото си искам. А колкото за думата „позорна“, ако доктор Грантли я е употребил, говорейки за мен, тази негова постъпка не подобава на един джентълмен и е проява на негостоприемство. — Вече до вратата, тя добави: — Когато татко излезе от столовата, бъди така добра и го помоли да дойде в моята стая. Ще му покажа писмото на мистър Слоуп, но само на него и на никой друг! — И с тези думи тя се оттегли при сина си.

Елинор дори не подозираше в какво престъпление я обвиняват. И през ум не й минаваше, че нейните близки я смятат за способна да се влюби в мистър Слоуп. Тя вярваше, че те го преследват поради своите предубеждения и поради липсата си на търпимост, и затова не искаше да се присъедини към тях, въпреки че никак не харесваше този човек.

Много ядосана, Елинор седна на ниското кресло до отворения прозорец при креватчето на детето. „Да посмее да каже, че съм се опозорила! — повтаряше си тя мислено. — Как може татко да се примирява с неговото високомерие! Никога вече няма да седна на масата в неговия дом, ако не ми се извини за тази дума.“ Тук изведнъж й мина през ума, че мистър Еърбин също може да е чул за нейната „позорна“ преписка с мистър Слоуп, и лицето й пламна от раздразнение. О, ако знаеше истината! Ако само можеше да си представи, че мистър Еърбин е бил уведомен за предстоящата й женитба с мистър Слоуп като за свършен факт!