Антъни Тролъп - Барчестърски кули

Мисис Куивърфул не спомена нищо за целта на своето пътуване, а фермерът не развали впечатлението от любезността си с излишни въпроси. Тя само помоли да я свали при моста в началото на града и да я вземе от същото място след около два часа. Фермерът обеща да бъде точен и мисис Куивърфул, използувайки чадъра като бастун, се отправи по най-прекия път към катедралата. Няколко минути по-късно тя се намираше пред вратата на епископския дворец.

Досега не беше изпитвала страх при мисълта за предстоящото обяснение. Изпитваше само непреодолимо желание да предяви своите права и да излее възмущението си, ако те не бъдат уважени. Но сега изведнъж си даде сметка за трудността на своето положение. Беше ходила вече един път в двореца, но тогава отиде да поднесе искрените си благодарности. Тези, които идват при силните на деня, за да изразят своята признателност за оказаните им благодеяния, намират лесно достъп до техните приемни. Но не е такъв случаят с мъжете, пък и с жените, които идват да просят благодеяния. Още по-труден е този достъп за онзи, който настоява да се изпълни даденото му вече обещание.

Мисис Куивърфул беше отдавна разбрала нравите на хората. Тя знаеше много добре всичко това, знаеше също, че басменият й чадър и раздърпаният шал няма да внушат голям респект на дворцовата прислуга. Ако се държеше прекалено смирено, по никой начин нямаше да успее да влезе. А за да се наложи над лакеите с властна надменност, носейки такъв шал на раменете и такава шапка на главата, трябваше да има много по-внушителен облик от онзи, с който природата я беше надарила. Това тя също разбираше добре. Налагаше се да се позове на обстоятелството, че е съпруга на джентълмен и свещеник, и да се опита да спечели благоволението им.

Клетата жена познаваше само един начин да преодолее тези трудности, изпречили се в самото начало на нейния път, и реши да прибегне до него. Домашната каса в Пудингдейл беше наистина празна, но тя пазеше у себе си половин крона, която принесе в жертва на алчността на столичния дълъг като върлина лакей на мисис Прауди. Обясни, че е мисис Куивърфул от Пудингдейл, съпруга на преподобния мистър Куивърфул, и би искала да види мисис Прауди. Необходимо било на всяка цена да се срещне с нея. Джеймс Фицплъш изглеждаше изпълнен със съмнения, не знаеше дали неговата госпожа си е у дома, дали няма гости и дали не е в спалнята си, изрази мнение, че по всяка вероятност една от тези причини или някоя друга няма да й позволи да приеме никого, но мисис Куивърфул би могла да почака долу, докато той получи сведения от камериерката на мисис Прауди.

— Слушайте, драги — каза мисис Куивърфул, — трябва непременно да я видя. — И тя сложи своята картичка и половин крона (помисли, помисли добре, читателю — последната си половин крона!) в ръката на лакея и седна да почака във вестибюла.

Дали подкупът се оказа всесилен, или пък съпругата на епископа наистина пожела да се срещне с жената на енорийския свещеник, не е толкова важно в случая. Лакеят се върна и помоли мисис Куивърфул да го последва в покоите, обитавани от първата дама на епархията.

Мисис Куивърфул веднага забеляза, че нейната покровителка е в отлично настроение. Победа увенчаваше челото и, а властта бе простряла крило над нейните къдрици. Сутринта нейният господар и повелител се бе опитал да й противоречи по един твърде важен въпрос. Архиепископът го беше поканил да му гостува за няколко дни. Епископът изгаряше от желание да отиде. Но в писмото на негово високопреосвещенство не се споменаваше нищо за жена му, следователно той не би могъл да вземе и нея. Само по себе си това условие не беше непреодолима пречка и нямаше да помрачи много радостта му от пътуването, ако можеше да замине, без да каже нищо на мисис Прауди. Но това бе невъзможно. Не можеше просто да нареди да стегнат багажа му и да потегли със своя камериер, заявявайки небрежно на благоверната си съпруга, че ще се върне не по-рано от събота. Има мъже (не е ли по-правилно да кажем чудовища?), които постъпват точно така, и има жени (не е ли по-правилно да кажем робини?), които се примиряват с подобни обноски. Но доктор Прауди и мисис Прауди не спадаха към тях.

С много заобикалки епископът даде на жена си да разбере, че има голямо желание да замине. Жена му, без никакви заобикалки, даде на епископа да разбере, че не може и дума да става за това. Безполезно е да привеждаме тук аргументите на двете страни и едва ли си струва да съобщаваме резултата от техния спор. Женените хора отлично ще разберат как беше загубена и как спечелена тази битка, а неженените няма да разберат нищо, докато не научат някои неща от собствен опит. Мисис Куивърфул беше въведена в гостната на мисис Прауди само няколко минути след като тя се беше върнала от своя повелител. Но преди да излезе от стаята му, той написа и запечата отговора до архиепископа в нейно присъствие. Нищо чудно, че тя посрещна мисис Куивърфул със сияйна усмивка. И веднага заговори за онова, което беше толкова близко до сърцето на нейната гостенка.