Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Какви ми ги разправяш! — прекъсна го мисис Куивърфул. — Аз по-добре знам как стоят нещата. Нима не е на цял свят известно, че Барчестърски епископ е самата мисис Прауди и че мистър Слоуп не е нищо друго, освен нейна марионетка! Нали тя ми обеща мястото, сякаш то е под неин личен патронаж! Слушай какво ти казвам — именно тази жена го е изпратила днес тук, защото поради някакви съображения изведнъж е решила да си вземе думите назад.

— Грешиш, мила…

— Не ставай наивен! — продължи тя. — Повярвай ми, епископът знае за това толкова, колкото и Джемайма (Джемайма беше на две годинки). И ако послушаш съвета ми, ще отидеш, без да губиш време, да се срещнеш лично с него.

Наивен или не, мистър Куивърфул остана този път на своето мнение и започна да обяснява подробно на жена си с какъв тон бе говорил мистър Слоуп за вмешателството на мисис Прауди в работите на епархията. Докато го слушаше, в главата на мисис Куивърфул се зароди нова идея, която й подсказа друг план за действие. Ами ако мисис Прауди наистина не знаеше нищо за това посещение на мистър Слоуп? В такъв случай не беше ли възможно тя да остане нейна покровителка, нейна защитница и дори да сдържи обещанието си въпреки мистър Слоуп? Мисис Куивърфул не спомена нищо за зародилата се в нея плаха надежда и продължи с необичайно търпение да слуша думите на мъжа си. Той все още й обясняваше, че хората явно надценяват властта и влиянието на мисис Прауди, но жена му беше вече твърдо решила каква линия на поведение да избере. Не каза обаче нищо за своите намерения, само поклати заканително глава. Когато мистър Куивърфул свърши, тя се изправи и заяви, че с тях са се отнесли жестоко, много жестоко. После запита мъжа си дали би се съгласил днес да обядват по-късно, а не в три както обикновено, и след като получи съгласието му по този въпрос, започна да привежда плана си в изпълнение.

Реши да тръгне незабавно за двореца, за да се опита да стигне там, преди мисис Прауди да е имала възможност да говори с мистър Слоуп, и да моли кротко за състрадание или да се покаже настойчива и възмутена, в зависимост от начина, по който бъде посрещната.

Тя беше уверена в себе си. Мисълта за неотложните нужди на четиринадесетте й деца укрепваше силите й и й вдъхваше смелост да се промъкне, ако трябва, през цял легион епископски слуги, за да се добере до онази, която се бе отнесла така несправедливо към нея. Не изпитваше нито срам, нито mauvaise honte, нито страхопочитание към някакви си архидякони. И наистина би започнала, както заяви на съпруга си, да крещи с цяло гърло на пазарния площад, ако не получеше справедливост. Нека се стесняват неженените младши свещеници, нека нелишеният от нищо викарий, който се надява на още по-тлъста енория, продължи да спазва тихомълком благоприличие, но мисис Куивърфул имаше четиринадесет деца и отдавна се беше отучила да се стеснява, а в някои отношения дори се спазваше и благоприличие. Ако имаха намерение да я обезправят, както се опитваше да стори мистър Слоуп, това нямаше да стане тихомълком. Цял свят щеше да го узнае.

В сегашното си настроение мисис Куивърфул не беше склонна да полага специални грижи за тоалета си. Завърза шапката под брадичката си, загърна се с шала, въоръжи се със стария семеен чадър и потегли за Барчестър. Едно отиване до двореца не беше така лесно за мисис Куивърфул, както за нашия плъмстедски приятел. Плъмстед е на девет мили от Барчестър, докато Пудингдейл е само на четири, но архидяконът можеше да се качи на каретата си и пъргавият му дорест кон щеше за един час да го отведе до града. Но под навеса на пудингдейлския викарий нямаше карета и в обора му не цвилеше дорест кон. Обитателите на този дом не разполагаха с друг начин на придвижване, освен дадения им от природата.

Мисис Куивърфул беше едра, тежка жена, вече не толкова млада и несвикнала да ходи пеш. В кухнята и в спалните помещения тя сновеше безспир, но скоростта и походката й не бяха подходящи за дълги разходки. Да отиде до Барчестър и да се върне обратно в разгара на августовския пек, беше за нея едно страшно, надхвърлящо силите й изпитание. На половин миля по пътя за града живееше един почтен, добросърдечен фермер, който бе надарен с достатъчно земни съкровища и дотолкова загрижен за небесните, че посещаваше енорийската църква с похвална редовност. Мисис Куивърфул и преди се беше обръщала към него при някои по-неотложни семейни затруднения, и то ненапразно. На неговата врата почука тя и сега, обясни на жена му, че й се налага веднага да замине по спешност за Барчестър, и попита дали ще може фермерът Събсойл да я закара дотам със своята каруца. Фермерът не отхвърли нейната молба, Принц бе веднага впрегнат и те тръгнаха на път.