Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Не зная какво има предвид баща ти с всички тия приказки за някакви права на мистър Хардинг — каза тя на най-голямата си дъщеря. — Нима очаква, че мистър Хардинг ще му даде четиристотин и петдесет лири годишно само от добри чувства? И какво значение има дали някой ще се почувствува засегнат, стига баща ти да получи мястото? Той не може да очаква нищо по-добро. Просто акълът ми не побира как може да бъде толкова отстъпчив, след като всички около него грабят както им падне.

И така, докато външният свят обвиняваше мистър Куивърфул в алчност, кариеризъм и немарливост към собствената чест, вътрешният свят на неговите домашни му отправяше не по-малко горчиви упреци заради това, че е готов да пожертвува техните интереси поради едно глупаво чувство на сантиментална гордост. Просто удивително е колко силно влияе гледната точка на всичко, което разглеждаме!

Ето какви чувства вълнуваха отделните членове на семейството в Пудингдейл при второто посещение на мистър Слоуп. Щом го видя да влиза на кон през портата, мисис Куивърфул побърза да прибере огромната кошница с ръкоделието си и да излезе заедно с дъщеря си от стаята, където беше и нейният съпруг.

— Мистър Слоуп идва — каза му тя. — Сигурно е във връзка с твоето назначение. Дано да може да се преместим веднага. — И тя изпрати единствената си прислужница да отвори по-скоро вратата на така желания висок гост.

Така мистър Слоуп завари мистър Куивърфул сам. Мисис Куивърфул се оттегли към кухнята и другите домакински помещения с разтуптяно от тревога сърце — тя изпитваше ужас да не би чашата на щастието да се изплъзне от ръцете й точно когато я поднася към устните си, но се утешаваше все пак с мисълта, че след всичко станало това едва ли би могло да се случи.

Мистър Слоуп разцъфна целият в усмивка, ръкува се със своя събрат и заяви, че е дошъл, защото смята за свое задължение да постави мистър Куивърфул в течение на всички факти, имащи връзка с назначаването на управител на старопиталището. При тези думи бедният, изпълнен с очакване съпруг и баща веднага разбра, че светлите му надежди стават на пух и прах и че гостът е дошъл, за да си вземе назад думите, казани при първата им среща. Имаше нещо в тона и в погледа му, което не оставяше място за никакво съмнение. Мистър Куивърфул изведнъж разбра всичко. Той обаче успя да запази самообладание, усмихна се безизразно и каза само, че е много задължен на мистър Слоуп за неговата любезност.

— Цялата тази работа беше от начало до край неприятна — каза мистър Слоуп. — Епископът просто не знаеше какво да прави. Казано между нас… но никому ни дума, мистър Куивърфул!

Мистър Куивърфул обеща да не казва нищо.

— Бедният мистър Хардинг не може, изглежда, да реши какво точно иска. Вие помните, разбира се, нашия последен разговор.

Мистър Куивърфул го увери, че много добре си го спомня.

— Значи, не сте забравили моите думи, че мистър Хардинг е решил да не се връща в старопиталището?

Мистър Куивърфул го увери, че нищо не се е запечатало по-добре в неговата памет.

— И като разчитах на този отказ, аз предложих мястото на вас — продължи мистър Слоуп.

— От вашите думи останах с впечатление, че епископът ви е упълномощил да ми го предложите.

— Така ли? Нима съм казал това? Какво пък, може би в желанието си да ви услужа аз съм отишъл малко по-далеч, отколкото е трябвало. Но не мога да си спомня да съм казал чак такива думи. Признавам обаче, че много исках вие да заемете мястото и сигурно съм изтървал нещо необмислено.

— Но — възрази мистър Куивърфул в отчаяния си стремеж да докаже своята правота — жена ми получи от мисис Прауди най-ясно и недвусмислено обещание!

Мистър Слоуп се усмихна и съчувствено поклати глава. Искаше усмивката му да бъде приятна, но тя се стори сатанинска на неговия събеседник.

— Мисис Прауди! — каза той. — Ако в тези неща обръщаме внимание какво говорят помежду си дамите, ще си навлечем такива неприятности, от които после няма да можем да се измъкнем. Мисис Прауди е чудесна жена, добросърдечна, състрадателна, благочестива, достойна за уважение във всяко едно отношение. Но работите на епархията, драги ми мистър Куивърфул, не са в нейни ръце!

За момент мистър Куивърфул просто онемя от ужас.

— Трябва ли тогава да смятам, че не съм получавал никакво обещание? — попита той веднага щом можа да събере малко мислите си.

— С ваше разрешение ще ви обясня точното положение на нещата. Да, вие получихте обещание, но при условие че мистър Хардинг се откаже. Не се съмнявам, че ще бъдете справедлив към мен и ще си спомните как самият вие казахте, че можете да дадете съгласието си само ако мистър Хардинг се откаже.