Антъни Тролъп - Барчестърски кули

— Разбира се — каза мистър Куивърфул. — Точно такива бяха думите ми.

— Е, а сега излиза, че той не се е отказал.

— Но вие ми казахте, и то не един път, че се е отказал, при това във ваше присъствие.

— С такова впечатление останах. Но, изглежда, съм сбъркал. Само, мистър Куивърфул, не мислете, че се готвя да ви изоставя. Не! След като веднъж съм протегнал ръка на човек във вашето положение, с такова голямо семейство и с толкова неотложни нужди, няма да я отдръпна назад. Искам само да се отнесете справедливо и честно към мен.

— Каквото и да правя, винаги ще се старая да бъда справедлив — каза клетникът, почувствувал, че му остава да търси утеха единствено в съзнанието за своето мъченичество.

— Не се съмнявам в това! — отвърна неговият събеседник. — Не се съмнявам, че няма да пожелаете да си присвоите един доход, който се пада по право другиму. Едва ли някой познава по-добре от вас историята на мистър Хардинг и едва ли някой може по-добре да прецени що за човек е той. Мистър Хардинг има голямо желание да се върне на старото си място, но епископът изпитва известно смущение поради състоялия се между нас разговор по този въпрос, макар и да не се чувствува обвързан от него.

— Така, така — каза мистър Куивърфул, съвсем объркан какво поведение да избере при създалите се обстоятелства, като полагаше напразни усилия да прояви твърдост с помощта на онзи инстинкт за самосъхранение, който правеше толкова смела неговата съпруга.

— Мястото на управител на този малък приют не е единственият бенефиций, с който разполага епископът, мистър Куивърфул, и далеч не е най-добрият. А негово преосвещенство не забравя този, който веднъж е спечелил благоразположението му. Ако ми позволите да ви дам един приятелски съвет…

— Ще ви бъда много задължен — каза бедният пудингдейлски свещеник.

— Бих ви посъветвал да не се опитвате да пречите на мистър Хардинг. Едва ли упоритостта ще ви помогне да получите това назначение. Мистър Хардинг има неоспорими права върху него. Но ако ми позволите да съобщя на епископа, че нямате намерение да пречите на мистър Хардинг, бих могъл да ви обещая — макар и, разбира се, неофициално, — че епископът няма да допусне да останете по-беден, отколкото ако бяхте назначен за управител.

Мистър Куивърфул седеше мълчаливо в креслото си, загледан в пустото пространство пред себе си. Какво можеше да отговори? Всичко казано от мистър Слоуп беше самата истина. Мистър Хардинг имаше право да заеме този пост. Епископът разполагаше с голям брой съблазнителни бенефиции. И епископът, и мистър Слоуп можеха да бъдат най-желани приятели или най-страшни врагове за човек в неговото положение. А и не разполагаше с никакво доказателство за дадените му обещания — как тогава би могъл да принуди епископа да го назначи за управител?

— Е, мистър Куивърфул, какво ще кажете?

— Разбира се, както вие намерите за добре, мистър Слоуп. Но това е голямо, много голямо разочарование за мен. Не отричам, че аз съм един много беден човек, мистър Слоуп.

— Ще видите, мистър Куивърфул, че накрая така ще бъде по-добре за вас.

Разговорът завърши с това, че мистър Куивърфул напълно се отрече от всякакви претенции за мястото на управител. Този отказ беше наистина устен и без свидетели, но и първоначалното обещание бе направено по същия начин.

Мистър Слоуп увери отново мистър Куивърфул, че няма да бъде забравен, и потегли за Барчестър, сигурен, че сега епископът ще постъпи така, както той пожелае.

Почти всички ние сме чували в каква страшна ярост изпада заобиколената от своите малки лъвица, когато някой се опита да й отнеме плячката. Малцина биха дръзнали да посегнат към кокала на неотдавна окучилата се хрътка. Общоизвестна е историята на Медея 86и нейните деца, както и тежката мъка на Констанца 87. Когато научи от своя съпруг новината, мисис Куивърфул усети в гърдите си яростта на лъвицата, кръвожадността на хрътката, гнева на изоставената царица и дълбокото отчаяние на безутешната майка.

Изгаряща от нетърпение, но не особено разтревожена, тя едва дочака да се затвори външната врата, за да се втурне при мъжа си и да разбере защо беше идвал капеланът. На мистър Слоуп му провървя, че се намираше вече надалеч — яростта на такава жена, проявена в такава минута, щеше да накара дори него да затрепери. По правило във висша степен желателно е дамите да запазват спокойствие: разярената жена става не само грозна, но често пъти и смешна. Няма нищо по-противно за мъжете от една кавгаджийка. Наистина Тезей е бил влюбен в амазонка, но е проявявал твърде грубо тази своя любов, а от времето на Тезей до наши дни всеки мъж предпочита жена му да бъде тиха и кротка, а не дръзка и настъпателна. Мекият глас е „най-хубавото у една жена“ 88.