Антъни Тролъп - Барчестърски кули

В три часа те отново влязоха в църквата: този път службата извърши мистър Еърбин, а проповедта изнесе архидяконът. Присъствуваха почти същите енориаши, към които се присъединиха няколко по-смели граждани, устояли на жегата и августовското слънце. Архидяконът избра своя текст от Посланието до Филимона: „Моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си.“ 84Този текст ни дава известна представа каква проповед прочете доктор Грантли и като цяло тя не беше нито лоша, нито скучна, нито неуместна.

Той им каза, че е почувствувал като свой дълг да им намери пастир в замяна на онзи, който е бил тъй дълго между тях, и че гледа на своя избраник като на син, също както апостол Павел е смятал за син изпратения от него ученик. След това се похвали, че без да жали усилия, е избрал за тях най-добрия възможен кандидат, като при това изборът му не е бил повлиян от никакви застъпничества и препоръки, но не доизясни, че най-добър от негова гледна точка беше онзи, който е способен по-успешно от всички други да укроти мистър Слоуп и да направи атмосферата в Барчестър твърде гореща за него. А оковите, това били неимоверните усилия, които бил положил, за да им осигури такъв безупречен свещеник. Той отхвърли всяко сравнение между себе си и апостол Павел, но каза, че е в правото си да ги помоли да бъдат благосклонни към мистър Еърбин, също както светият апостол бе помолил Филимон и домочадието му за Онисима.

Проповедта на архидякона, заедно с текста и благословията, не продължи повече от половин час. След това те се сбогуваха с улаторнските си приятели и се прибраха в Плъмстед. Ето как мина първата служба на мистър Еърбин в църквата „Св. Юълд“.

Следващите две седмици в Плъмстед минаха доста приятно. Всички присъствуващи се разбираха добре помежду си. Елинор допринасяше за доброто настроение, а архидяконът и неговата съпруга бяха, изглежда, забравили престъпната й слабост към мистър Слоуп. Мистър Хардинг беше взел виолончелото си и често им свиреше, акомпаниран от своите дъщери. С помощта на мистър Риърчайлд, а може би и на кораловата гривна и сока от моркови, на Джони Болд благополучно му покараха зъбки. Развлечения не им липсваха. Те бяха обядвали в Улаторн, а братът и сестрата Торн бяха поканени на обед в Плъмстед. Елинор бе действително възкачена на малък подиум, за да установи, че не е в състояние да каже нито дума за воланите — темата, която й бе зададена за проверка на нейното красноречие. Мистър Еърбин прекарваше естествено голяма част от времето си в енорията — наглеждаше как върви ремонтът на къщата, посещаваше домовете на енориашите и свикваше със задълженията на новото си призвание. Но всяка вечер той се връщаше в Плъмстед и мисис Грантли беше вече почти готова да се съгласи със съпруга си, че той е един наистина приятен гост.

Бяха на обед и у семейство Станъп заедно с мистър Еърбин. Той също опърли крилцата си на свещта на синьората. Там беше и мисис Болд, която се разочарова малко от вкуса (или по-точно от липсата на вкус, по нейния израз) на мистър Еърбин, проявил голямо внимание към мадам Нерони. Мадлин отблъскваше и дразнеше жените със същата фатална неизбежност, с която очароваше и пленяваше мъжете. Едното следваше естествено от другото. Мистър Еърбин действително бе очарован. Той намери, че тя е една много интелигентна и много красива жена, която поради своя недъг има право на всеобщо съчувствие. Никога, каза той, не бил виждал такова голямо страдание да се съчетава с такава съвършена красота и такъв бистър ум. Така се изказа мистър Еърбин за синьората по време на обратния път в каретата на архидякона и тези хвалебствия не се харесаха никак на Елинор. От нейна страна беше обаче крайно несправедливо да се сърди на мистър Еърбин, след като тя самата бе прекарала една толкова приятна вечер в компанията на Бърти Станъп, който седна до нея на масата и не я напусна нито за миг, когато джентълмените се присъединиха към дамите в гостната. Не беше честно от нейна страна да се забавлява с Бърти и същевременно да се възмущава от новия си приятел за това, че се забавлява със сестрата на Бърти. И все пак тя се възмущаваше. Държеше се почти сърдито с него в каретата, като дори подхвърли нещо за разпуснатостта на нравите. Мистър Еърбин не познаваше много жените, иначе би могъл да си въобрази, че Елинор е влюбена в него.

Но Елинор не беше влюбена в него. Колко много нюанси има между любовта и безразличието и колко малко позната е тази фино градуирана скала! Елинор беше прекарала вече близо три седмици под един покрив с мистър Еърбин, който й отделяше много внимание и разговаряше всеки ден с нея. Обикновено посвещаваше поне част от вечерта само на мисис Болд. А у доктор Станъп цялата вечер беше беседвал с друга! Не е нужно една жена да бъде влюбена, за да почувствува раздразнение при подобни обстоятелства, не е нужно дори пред самата себе си да признава, че това й е неприятно. Елинор не съзнаваше причината за своята раздразнителност. Дълбоко в себе си тя беше убедена, че този подчертан интерес към синьората е унизителен за човек като мистър Еърбин. „Мислех, че е по-разумен — каза си тя, седнала до кошчето на детето след връщането си от Плъмстед. — Мистър Станъп е явно по-приятен от него.“ Къде остана споменът за клетия Джон Болд! Елинор не беше влюбена в Бърти Станъп, не беше влюбена и в мистър Еърбин. Но предаността към покойния съпруг бързо угасваше в гърдите й, щом можеше, наведена над кошчето на неговия син, да размишлява върху недостатъците и пропуските на новите кандидати за нейното благоволение.