Уилям Уортън - Гордост

Кеп поглежда Сали. Как ли ще приеме вестта, че Джими си отива, а нищо чудно вече и да си е отишъл, мисли си Кеп. Какво ли ще бъде, след като тя го напусне. Последните няколко години Сали като че ли стои тук единствено заради Джими. На Кеп не му се мисли как ще живее без нея. Не може лесно да се откаже от своята закъсняла любов.

— Ще надникна да видя как е Тъфи.

Кеп полекичка отваря вратата на кладенеца. Не че се страхува, просто се бои Тъфи да не избяга пак. Освен това иска да провери дали Джими го е нахранил. Вътре е доста тъмно и Кеп включва осветлението.

Като се уверява, че Тъфи го няма, кръвта му изстива. Проверява дали багажа на Джими е там; там е. Изтичва до клетката и залепя лице в решетката: нелогичен ход, но това е последната му надежда. И тогава зърва катинара на пода в клетката. Протяга ръка и го прибира.

Сали още разговаря със Сами. Обръща се и поглежда Кеп.

— Какво се е случило?

— Тъфи го няма!

— Как така го няма! А Джими къде е?

— Тъфи не е там, където го оставих. По земята не се вижда месо, а торбата с мръвките я няма. Разбираш ли, Тъфи е изчезнал.

— Пресвета Богородице!

Кеп поглежда нагоре към трибуните. Няма логика, но това е последното възможно място. Нали Джими трябваше да се качи точно там. Хуква нагоре по стъпалата; Сали се впуска по петите му — безпокойството й за Джими надвива страха й от Тъфи.

Кеп се затичва по трибуните в посока на часовниковата стрелка. На четвъртината път се сепва и заковава на място пред остатъците от тялото на Джими, до които стои изправен непокътнатият чувал от зебло.

Джими е така обезобразен, кръвта е толкова много, Кеп е толкова стъписан и уплашен, че в първия миг не разбира какво се е случило. Ако не вярваш, че нещо може да стане, трудно е да го видиш, дори когато е пред очите ти.

Сали изтичва до Кеп. Просва се на колене пред него, до самия Джими. Вижда, че една от ръцете му, откъсната от трупа, лежи в неестествено положение върху гърба му, а татуировката на яхналия мотоциклет орел едва се различава под кръвта.

— Богородице! Исусе! Йосифе! Моля ви, нека това да не е истина. О, Джими, Джими, Джими!

Знае, че той няма да й отвърне, но все пак го вика, вика го, защото е неин.

И Кеп се свлича на колене до нея. Гледа втренчено, в лицето му не е останала и капчица кръв, и изведнъж повръща. Повръща върху краката на Сали. Изправя се и продължава да повръща през парапета долу в кладенеца. Повръща и плаче, докато вътрешностите му се разкъсват, очите му пресъхват.

Сали се изправя и го загърбва. Върви приведена, скимти и хлипа така неудържимо, че дума не може да каже. Обръща се, поглежда обувките си, после Кеп, който стои пред нея със следи от повръщаното върху брадичката и ризата. Сали замахва и му удря плесница с все сила. Той не помръдва. Тя се засилва още веднъж и му удря втора плесница. Дланта я заболява и тя я притиска към гърдите си с другата ръка. Кеп пристъпя към нея с протегнати ръце, иска да я прегърне, да я утеши; олюлява се за миг. Когато е съвсем до нея, тя свива юмруци и започва да го удря по гърдите и лицето. Кеп се опитва да я притисне в обятията си, но тя го ритва по глезените.

— Ти толкова искаше да се случи това, нали! И Джими го знаеше , сам ми каза. Знаеше, че това ще го убие и че за това ще бъдеш виновен ти. О, господи! Ненавиждам страхливците!

— Сали, ти не се чуваш какво говориш! Хайде, ела на себе си, работа ни чака.

Кеп се затичва, дърпа Сали след себе си. Тя се влачи отмаляла и гледа назад към Джими. Кеп я дърпа надолу по стълбите. Като завиват край „Стената на смъртта“, той се провиква.

— Сами! Сами! Тъфи пак е избягал и там горе е разкъсал Джими. Ще отида да кажа в полицията, а ти се оглеждай за Тъфи. Взимам Сали със себе си.

Лицето на Сами плашливо се подава от края на платформата.

— Разкъсал е Джими! Сериозно ли говориш?

Кеп се опитва да запали мотора. С отчаяни отпуснати движения Сали прекрачва седалката зад гърба му. Кеп запалва чак на четвъртия опит, а междувременно извиква към Сами:

— Сериозно. Джими е мъртъв. Тъфи може да е някъде наоколо, така че не се отдалечавай от басейна. Вземи си мегафона и предупреждавай хората да стоят далеч оттук. В случай, че го видиш, просто скочи в аквариума.

Кеп потегля. Завива край „Стената на смъртта“ и отпрашва към полицията. Сами ги проследява с поглед, после внимателно оглежда всичко наоколо. Настанява се на място, откъдето може да държи морската алея под око, и от време на време поглежда назад през рамо, като че ли в очакване да види този, който го дебне — за да му стане приятел, или за да го убие.