Уилям Уортън - Гордост

— Къш, копеле такова! Боже господи, тоя ми се точи! Ще ме убие!

Тъфи е напрегнат, ръмжи с оголени зъби.

Джими се спуска по стъпалата, лъвът е по петите му. Иска да се добере до кладенеца, но разстоянието е голямо. Заобикаля клетката и вижда, че вратата е отворена. Тъфи се готви за атака. Джими бързо скача в клетката и затваря вратата след себе си, като изпуска пръта отвън.

Тъфи дебне край клетката, спира се отпред. Поглежда Джими. Хвърля се върху пръта, захапва го, ръфа го. След това започва да крачи напред-назад, а Джими се е свил в задната част на клетката. Тъфи не откъсва очи от него. Приближава се, изправя се на задните си крака, пъхва и двете си предни лапи през преградите на решетката. Опитва се да достигне Джими, но не може.

Джими изкрещява:

— Помощ! Помощ! Ще ме убият. Избягал лъв иска да ме убие. Помощ!

Сали тича по алеята. Вижда Кеп. Тръгва към него и пищи. Кеп вече е минал през касапина и торбата му е натежала от месо. Той също се затичва към Сали. По алеята не се вижда друг човек.

— Сали, какво има? Какво се е случило?

— Тъфи е избягал. Сами се е скрил в басейна си, а Тъфи се опитва да го хване.

Кеп хуква, накуцвайки под тежкия си товар. Сали тича след него. Той обръща глава назад.

— Къде е Джими?

— Там е. Каза ми да те намеря, теб или ченгетата. Взел е пръта и се мъчи да държи Тъфи на разстояние от Сами.

— Божичко!

Кеп тича с все сили, но не напредва бързо. Завива край „Стената на смъртта“ и вижда, че Тъфи е клекнал пред клетката си. Спира се.

— Тъфи! За бога, какво правиш!

Щом чува гласа му, Тъфи се сепва. Свива се страхливо, обръща очи, а после и цялата си глава към Кеп. Става и тръгва към „Стената на смъртта“. Кеп оставя торбата с месото на земята и се спуща подир Тъфи; очаква, че той ще бъде послушен както всякога.

Но нещо се е случило във вътрешния свят на Тъфи. Вместо да се зарадва на Кеп, него като че ли го е страх. Издебнал е един от семейството им, опитва се да го убие. Объркан е, стрелва се край Кеп и излиза на морската алея, минава край Сали, която ужасена се хвърля на земята и закрива главата си с ръце, защото си мисли, че преди да я убие, лъвът дълго ще я ръфа, но в този миг страхът на Тъфи е по-голям от глада му и от инстинкта за ловуване, който току-що е открил у себе си. Освен това той харесва Сали; нали тя го хранеше като малък, пък и е член на тяхното първоначално семейство.

Кеп тича след Тъфи, после спира, връща се. Джими е все още в клетката. След малко надниква, излиза навън.

— Това гнусно животно искаше да ме убие. Напъха си муцуната през решетките, само и само да ме докопа. Къде е сега?

— Стига, Джими, не е искал да те убие. Този лъв не знае да убива. И заек да му излезе насреща, пак няма да го убие, но сега е чак на алеята. Някой ще го види и тогава с нас е свършено.

Сали припълзява откъм „Стената“. Коленете й са ожулени. Цялата трепери. Изтичва към Кеп.

— Лъвът избяга. Кеп, какво ще правиш сега? Трябва ни помощ. Отивам да викам полицията. Някой може да пострада. Този лъв е гладен, освен това е и луд.

Кеп изважда мотоциклета си.

— Хайде, Джими, ще го настигнем и ще го върнем обратно в клетката. Хайде, давай!

Джими не казва нищо, поглежда към Сали. Не му се тръгва, но не иска Кеп да му се присмее.

— Добре, но да знаеш, — че след това напускам. Писна ми! Чуваш ли, писна ми вече!

Той се втурва и изважда мотоциклета си. И двамата почти едновременно ритват стартерите и моторите им изръмжават като същински лъвове. Кеп се навежда към Сали.

— Сал, не е зле да отидеш в полицията. Говори с Мърф, разкажи му какво се е случило. Той знае какво да прави.

Казва го и изфучава, а Джими подире му. Дават газ по морската алея и след малко зърват Тъфи, който се разхожда безгрижно, радва се на свободата си — първата свобода в неговия живот. Щом чува рева на мотоциклетите, той обръща глава назад и като ги вижда, хуква да бяга.

Когато мотоциклетите го настигат, той прескача бордюра на алеята и продължава по пясъка, за щастие на място, където почти не се виждат хора — все още е много рано. Без да слизат от моторите си, Кеп и Джими се спускат по стъпалата, които водят към плажа. Следват неотклонно Тъфи и гледат да му застанат от двете страни и отзад, за да го насочат обратно към „Стената“. Сухият пясък е дълбок и мотоциклетите непрекъснато поднасят. Тъфи тича прано към океана. Нагазва във вълните, обръща се и изревава.

Тук, на мократа ивица, моторите вървят по-леко. Кеп е отпред, Джими зад него, и двамата се мъчат да подбутнат Тъфи нагоре по плажа. Вълните се разливат зад него и при всеки плясък той се обръща, изревава, изръмжава, дави се. За него това е цял един нов свят. Мокър е, ревът му се губи сред рева на океана. Малцината посетители на плажа се разбягват.