Уилям Уортън - Гордост

Сами бързо излива млякото в купичката с корнфлейкс и я подбутна напред, доколкото позволява дължината на ръката му.

— Ей, Тъфи, ето ти малко млекце. Бъди послушен лъв и цялото да го излочиш.

Тъфи се приближава. Любопитен е. Вероятно иска да го погалят, или да го нахранят. Сами започва да отстъпва с помощта на ръцете си, но нито за миг не сваля очи от Тъфи. Тъфи подушва млякото в купичката, но го отминава и бавно, стъпка по стъпка напредва към Сами, който стига ръба на басейна и заднишком се хвърля във водата.

Мъчи се да запази самообладание, пести дъха си, взира се през предното стъкло на басейна към морската алея, оглежда се за някой да му помогне, обръща се по гръб, вдига очи нагоре и вижда лъва, потопил лапата си във водата. Задушава се, превъзбуден е и страхът бързо изчерпва запасите му от кислород. Показва се над водата, колкото е възможно по-далеч от Тъфи, поема глътка въздух, извиква, поема втора глътка, този път по-дълбоко, и се скрива под водата в мига, в който Тъфи замахва с лапа към него. Какво се опитва — да го улови или просто му се играе?

Сами показва главата си още два пъти и всеки път извиква за помощ, преди да си поеме дъх, да се потопи и да притисне лице към предното стъкло с надеждата, че някой ще мине по алеята и ще го види.

Джими се измъква от отпуснатите обятия на Сали и отмята завивките. Става, нахлузва си долните гащета и работния комбинезон. Излиза навън. Не е чул Сами. Може би именно неговите викове са го разбудили, но засега не го интересува нищо друго, освен да се изпикае.

Излиза от кладенеца. Обръща се, пикае срещу стената, напъхва ризата си в гащите, разкършва рамене, навежда тялото си и го извива в кръста от ляво на дясно, после прави няколко маха с ръцете назад. Излиза на морската алея, ляга по корем върху дъските, изкарва десет лицеви опори на бърза ръка, пак разкършва рамене и се връща обратно.

Съглежда Сами в басейна, устата му прилепена до стъклото, удря юмруци с все сила, за да привлече вниманието на Джими. Джими тръгва към него.

— К’во правиш, бе Сами? Рано е още за публика. Какво, какво?

Сами отчаяно му сочи с пръст нагоре. Не му достига въздух. Джими вдига очи, но не вижда нищо. Тъфи е на платформата и не се вижда от алеята, освен ако човек погледне през стъклото на аквариума. Джими се приближава още малко. Сами се плъзга нагоре, припряно поема глътчица въздух и отново се спуска надолу. Играе някаква пантомима, която би трябвало да изобразява лъв — оголва зъбите си и извива пръстите на ръцете си като грабливи нокти, след което пак му сочи нагоре.

Джими поглежда през водата и зърва Тъфи.

— А, така! Това копеле се е измъкнало. Къде, по дяволите е оня Кеп?

Спуска се обратно, блъсва вратата на кладенеца, където спят. Знае, че Кеп го няма там. Завърта се два пъти на пета, после пак изтичва до стъпалата на Сами и започва предпазливо да ги изкачва. Тъфи е обърнал жълтокафеникавия си гръб към него, нервно потрепва с опашка и току топва муцуната си във водата на басейна. Джими отстъпва заднишком, втурна се обратно в кладенеца и раздрусва Сал и.

— Оня проклет лъв се е измъкнал от клетката. Къде, по дяволите, е Кеп? Онова копеле се опитва да изяде Сами! Бързо се обличай и върви да викаш ченгетата или намери Кеп, или въобще направи нещо.

Сали се изправя съвсем гола и започва да навлича каквото й падне.

— О, боже господи! Знаех си аз, че рано или късно това ще се случи. Джими, страх ме е да изляза навън. Страх ме е от Тъфи.

Джими грабва дългия прът с металния наконечник. Пребледнял е от страх.

— Аз ще го държа на разстояние, но ти побързай, чуваш ли? Това смрадливо животно ме мрази и докопа ли ме веднъж, с мене е свършено. Като нищо ще ме изкльопа за закуска.

Джими излиза. Стои пред вратата и изчаква Сали. Тъфи никакъв не се вижда. Сали се приплъзва с долепен гръб до „Стената на смъртта“, после излиза на алеята и хуква.

Джими пак изкачва стъпалата, ще му се да зърне Тъфи. Държи пръта пред себе си. Тъфи се обръща и го вижда. Джими започва да отстъпва назад.

Но Тъфи вече го дебне. Познава го, вижда пръта, подушва страха му. За първи път в своя живот Тъфи си има работа с плячка. Снишава се така, че коремът му ляга на земята, мускулите на краката му се изпъват като пружини, които всеки миг ще отскочат, очите му се забиват право в Джими. Изправя се рязко, тръгва към него, светкавично замахва с лапа към пръта, ръмжи, кашля, дави се от гняв.

В първия миг Джими остава като вцепенен, после започва да отстъпва, като държи пръта пред себе си.