Уилям Уортън - Гордост

И изведнъж Тъфи се спуска към дъсчената алея. Кеп и Джими са след него, не го изпускат нито за секунда. С един-единствен скок Тъфи се озовава на алеята. Кеп и Джими дават газ, за да вземат стъпалата нагоре, с мъка се задържат върху моторите си, като се изправят на педалите, за да намалят сътресението. Излизат на алеята и пак са по петите на Тъфи.

Кеп извръща глава и извиква през рамо.

— Ще мина отпред, за да го спра при „Стената“, а ти го пази отзад, не му давай възможност да се върне. Няма да издържи дълго на това темпо. Лъвовете бързо се изморяват. Не отивай много близо до него; просто го дръж пред себе си.

Джими кимва. Кеп дава газ и задминава Тъфи, като му оставя голямо разстояние отпред, за да продължи да бяга. После рязко извива кормилото, спира и препречва алеята точно пред павилиона на Сами. Сами е застанал на стълбичката си над басейна, от която се качва, за да приветства публиката. В ръката си държи мегафон и веднага започва да дава инструкции на Кеп и Джими.

— Окей, Джими, не карай толкова бързо, просто стой зад него и бъди готов в случай, че побегне назад. Ясно, нали? А ти, Кеп, ти стой, където си. Ето го, задава се. Внимание, ето сега тръгнете и двамата едновременно към него. Мисля, че се отправя към „Стената“. Не, спря се. Души оная торба с месо, дето ти я донесе, Кеп. Кеп, сега е моментът да отидеш при него, ама пеш, и да го убедиш да влезе в клетката или в кладенеца. Ако пак тръгне насам, аз се хвърлям в басейна.

Кеп се приближава, а Тъфи стои спокойно и го чака до торбата с месо. Джими е седнал върху мотора си и му е препречил пътя назад. Кеп почесва Тъфи зад ухото, а Тъфи гальовно се отърква в него. И пак всичко е постарому. Кеп изважда от торбата недоядена свинска пържола и я подава на Тъфи. Тъфи я захапва. Кеп поглежда към клетката, после към Сами.

— Виждал ли си някъде катинара. Никакъв го няма. Много добре си спомням, че сутринта, след като изчистих клетката, го сложих обратно на вратата. А сега не го виждам наоколо.

Засега ще трябва да го приберем в кладенеца, поне докато намеря проклетия катинар. Сигурно е тук някъде, къде ще иде? Как въобще е излязъл от клетката?

Кеп хваща Тъфи за гривата и го завежда в кладенеца. Затваря вратата след него и хубаво я залоства.

— Ще отида да настигна Сали, преди да е съобщила в полицията. Няма смисъл да си създаваме излишни неприятности.

Джими закарва мотоциклета си до „Стената на смъртта“.

— Край. Аз съм до тук, така да знаеш. Не мога да го трая това космато чудовище. Омитам се на секундата, повече няма да ме видиш, Кеп, да ти е ясно!

— Както искаш, Джими. Не ти се сърдя. Ако това, дето разправяш, че Тъфи искал да те убие, е вярно, тогава на твое място и аз бих напуснал, но преди да си тръгнеш, би ли хвърлил на Тъфи тези мръвки тук, дето съм му ги купил? Просто се качи по стълбата и му ги пусни отгоре. Той сигурно умира от глад; особено след това сутрешно надбягване. Отдавна не се е разкършвал така. Има парчета месо от касапина, черен и бял дроб и говежди сърца; това ще го залъже. Аз се връщам след минутка. Искам да догоня Сали, преди да е казала на Мърф. Няма смисъл и той да се трови за нищо. Щом се върна, ще се разберем с теб.

— О’кей. Но ако питаш мен, аз бих оставил това гадно говедо да пукне от глад, ей така, да се самоизяде, да почне от опашката и да изръфа цялата си карантия.

Джими вдига торбата с неописуема погнуса и я държи на цяла ръка разстояние от работния си комбинезон. Кеп ритва стартера и отпрашва по „Стената на смъртта“, после навън.

Джими поема нагоре по тясната стълба, но след миг се връща. Взема си пръта с металното острие, който е изпуснал, докато се спасяваше от Тъфи. Вратата на клетката е отворена, но той въобще не забелязва катинара в дъното.

Джими се усмихва наум и хуква нагоре, изкачва по две стъпала наведнъж. Торбата е в едната му ръка, а в другата държи пръта — вдигнал го е като копие над главата си.

Отваря торбата и изважда парче говежди дроб. Нанизва го на края на пръта, високо над металната кука, защото този прът всъщност представлява рибарска канджа, и го спуска надолу, поклаща го, раздрусва месото, което виси като на въдица за дълбоководен риболов.

— Хайде, космата муцуно, хапва ти се мръвчица, нали? Този път истинска мръвчица, не вмирисан боклук.

Поклаща го точно в средата на кладенеца. Тъфи поглежда нагоре. Хвърля се да докачи месото с нокти, но Джими го прасва с пръта по главата и той се катурва на една страна.

— Така харесва ли ти, а, вонливо псе? Хайде, ела, ела насам, пухкаво котенце, хайде хоп!