Уилям Уортън - Гордост

Тъфи следи Кеп с очи и с цялото си тяло. Кеп се връща при него, оставя му чувала в клетката, току-виж намерил някоя забравена хапчица в него.

— Това е всичко, Тъфи. Съжалявам. Утре ще взема повече чревца и кокали от касапина, тогава ще пируваш.

Сали стои настрана със скръстени ръце, наблюдава ги, изчаква Кеп да влязат заедно вътре.

— Кеп, ама и ти си един. Говориш му като че ли е човек. Хората сигурно те мислят за луд.

Фръцва се и влиза в кладенеца през малката врата; Кеп тръгва след нея.

Вътре Джими събира одеялата. Кеп взима две касетки от портокали и подпира отгоре им дъска, за да им служи като маса. След това придърпва една щайга от ябълки вместо стол. Сали също придърпва една за себе си, после отива до черно боядисан олющен и разпукан дървен шкаф с резе и изважда оттам цял хляб, бутилка мляко, бутилка бира, пакетче тънко нарязана пушена наденица и половин шише кетчуп.

Кеп навива ръкавите на ризата си и отива в ъгъла, където стои кофа с вода. Топва ръцете си в кофата, измива ги, наплисква си лицето, търка го усърдно, пъха пръсти в ушите си, разтърква очи и най-накрая сваля кепето си и енергично масажира плешивата си глава с мокри ръце.

После пак си слага кепето и взима хавлиения парцал, закачен до кофата. Избърсва си само ръцете, а лицето оставя мокро. Хавлиеният парцал е тъмен на цвят, но още по-тъмен е от мръсотията. Връща се до масата; Сали вече е седнала, Джими стои прав зад нея.

— Кажи сега, Кеп, какво ще правим? Джими казва, че ако не му платиш, напуска.

Кеп драсва клечка кибрит. Захапал я е между два от малкото неизкуствени предни зъба, които са му останали в устата, и запалва с нея свещта върху импровизираната маса.

— Нали ти казах, Сал. За утре ще намеря храна за Тъфи и ако времето се задържи до края на седмицата, което означава и повече публика, събираме парите и се омитаме оттук. Ще изплатя на Джими каквото му дължа, и всичко е наред.

— Колко мислиш, че ще съберем за една неделя, а, Кеп? Напоследък и по петдесет долара не правим. Според мен здравата сме закъсали; никога няма да се оправим.

— Така е, Сал, но в края на миналата седмица валя почти непрекъснато. А сега времето се оправя и, изглежда, още дълго ще се задържи хубаво. Вярно е, че позакъсахме, но сега предавката е вече в ред и тръгваме. Спахме на земята, гладувахме, но затова пък посъбрахме пари за път.

Джими отива да си вземе една щайга за стол, минава зад гърба на Кеп и започва да се кълчоти в пантомима, която изобразява автомобилен състезател, върти въображаемо кормило, навежда рязко глава и накланя тялото си уж по посока на завоите.

Сали свежда очи.

— Не знам, Кеп. Страх ме е.

Джими сяда. Ръкавите на долната му риза са навити до раменете, за да се вижда татуировката върху бицепсите му. Протяга се и взима две филии хляб и ги слага една до друга на масата! Върху едната нарежда две парченца наденица, а другата дебело намазва с кетчуп от единия до другия край с помощта на джобно ножче. Облизва ножчето от двете страни, обръща филията с кетчуп върху тази с пушената наденица и поднася сандвича към устата си. Изблизва коричките там, където червеният кетчуп е потекъл.

Захапва сандвича и сосът покапва върху масата и опръсква ръката му. Облизва пръстите си. Не поглежда нито към Кеп, нито към Сали; яде съсредоточено. Попремества задника си върху щайгата и пръдва. Всичко това се извършва автоматично, като че ли е част от ежедневен ритуал. Кеп поглежда към Сали; с изискани маниери, тя бавно и вглъбено маже своя сандвич; тогава се обръща към Джими.

— Слушай какво, Джими, дори да ни се налага да живеем като скотове, моля те да не преиграваш тази роля.

Джими надига общата бира, изгълтва една трета от нея, примлясква с уста и обърсва устни.

— Я стига, Кеп! Всеки на мое място, който яде само боб и боклук, ще почне да пърди. Ти бъди благодарен, че още не съм взел и да повръщам, тогава ще видиш на к’во ще ти замяза бърлогата.

От дъното Тъфи зинва в мощен рев, който постепенно заглъхва в хрипове и покашляния. Джими обръща глава към клетката и се изхрачва.

— А онова говедо там може да си прави каквото иска, нали? Пикае, сере, пърди, реве, каквото му кефне. Мразя я тая угоена улична котка!

Сали отхапва миниатюрен залък от своя сандвич, дъвче го замислено и преглъща. Заковала е очите си върху Кеп.

— Така е, Кеп. Когато Тъфи пусне някоя от смрадливите си бомби, докато караме по стената, както направи снощи например, аз едва не припадам, но един ден ще пусна кормилото и двамата ще излетим от пистата. Не се търпи, казвам ти. И само това ли? Устата му мирише на клоака. Когато се обърне към мене и зине да реве, кълна ти се, една клечка кибрит, и дъхът му ще пламне, такава смрад е.