Уилям Уортън - Гордост

Кеп мълчи, нищо не казва. Поглежда ръцете си и ги поставя върху дъската, която им служи за маса.

— Ако храната ти беше чак такава помия, нямаше да имаш сили да се пенявиш и да плямпаш.

В този миг Сали рязко се изправя, като бутва щайгата под себе си и изтръсква трохите от скута си. Облечена е в мръсен бял мъжки работен комбинезон, под който се вижда опърпан пуловер. Все още има стройно и стегнато тяло, но чертите на лицето й са се изострили, вече са се образували първите бръчки на недоволство и разочарование. Изрусяването и тежкият грим са оставили своя отпечатък върху свежата й гладка кожа.

— А ти как го наричаш това тука, а, Кеп?

Тя оставя сандвича на масата и прибира ръцете си до тялото. Поглежда надолу дрехите си — мъжки комбинезон, опърпан пуловер, подпетени чехли. Запретва окъсаните ръкави на пуловера си над лактите.

— Виж ме на какво съм заприличала! Напуснах хубавата си работа, за да се помъкна с този автомобилен ас и за какво? За да служа като шофьор на гадния му, вонлив лъв. Отказах се от всичко, за да получа ей това тук; ако си бях стояла телефонистка, досега да са ме направили шеф, а те, повярвай ми, добри пари вземат!

Джими поглежда Сали с хладен, недоверчив, изпитателен поглед. Отхапва залък от сандвича, бутва го с език в бузата си и завира нокът между зъбите си, за да извади парче от заклещила се коричка.

— Знаеш ли, аз все едно за Флорида няма да тръгна. До гуша ми е дошло от пръдливия ти лъв и от разхлопаната ти дъсчена стена. Един от бензиностанцията, оная, дето е извън града, ми каза, че ако съм навит, винаги ще ме вземе да му помпам гуми и да наливам бензин. За през зимата смятам да се окопая в Уайлдуд; като се върнете догодина, може пак да дойда при вас. Докато си имате тоя Тъфи, ще се оправите и без мене. То и без това ще трябва да играете само из пущинаците, щото ония селяндури нищо не разбират от мотори. Колко им е да ги избудалкаш, един Лъв-Сатана им стига.

Сали мята поглед към Джими, после към Кеп. Чувства се объркана и изплашена.

— Джими, не го прави! Не можеш да ни изоставиш точно сега; много добре знаеш, че ти си атракцията на това представление. Без теб то е едно нищо, возене на лъв; със същия успех можем да разкарваме тюлени или пудели. Освен това няма дълго да издържиш тука. През зимата Уайлдуд е същинско мъртвило, питай който щеш.

Тази настойчивост у Сали не се харесва на Кеп. Вижда, че само мисълта да живеят без Джими, я плаши и отчайва. Кеп се уверява за сетен път, че ако Джими офейка, тя ще хукне по петите му. Разперва длани върху масата, повдига ги и ги подпира на десетте си пръста.

— Джими, едно ще ти кажа: Мърф не си пада много по тебе. Прави каквото си знаеш, а ние със Сали все някак ще се оправим, но на твое място щях добре да си помисля дали да оставам в Уайлдуд.

Джими напъхва и последното парче от сандвича в устата си. Изправя се, протяга се, прозява се, напъва се и успява да пръдне още веднъж.

— Мърф да си гледа работата! Само щото съм прекарал една-две местни пикли, и вече ме е нарочил за обществен враг номер едно. Хората тук трябва да ми плащат, задето разюзданите им дъщерички още не са избягали от домовете си. Това се дължи само на мен. Защото аз им давам онова, дето си го търсят, и то безплатно; най-доброто лекарство в света за пощръклели пикли.

Изважда ножа си, обира с него покапалия по масата кетчуп и го облизва. От дъното Тъфи пак изревава. Джими се обръща по посока на лъвската клетка, разкрачва крака за опора и мята ножа, който с трясък се забива в „Стената на смъртта“. Вдига юмрук и заканително го размахва.

— Млъквай, африканско говедо!

С юмрук все още вдигнат във въздуха, той се обръща към Кеп и Сали.

— Да знаете, ако остана още малко тука, ще му светя масълцето на тоя жълтоок котарак. Или аз, или той!

Вие двамата случайно някога да сте го поглеждали в тия жълти очи, а? Той само изчаква момента. Как му се ще всички ни да разкъса, мен на първо място, и да ни направи на котешки лайна, но това щастие няма да го огрее, поне за себе си мога да кажа, че мен няма да ме докопа.

Джими отива до стената, за да си вземе ножа. Кеп започва да раздига импровизираната маса. Прибира ножовете, хляба, наденицата, завита във восъчна хартия, и млякото; слага ги в черния шкаф. Вдига дъската и отмества щайгите, за да освободи люка на пода, след което пуска щайгите, черния шкаф, дъската и всичко останало през люка и го затваря.

Сали се е облегнала на стената, още не може да се съвземе. Поглежда ту към Джими, ту към Кеп.