Уилям Уортън - Гордост

Кеп нищо не отвръща. Мисли си за Сали. Дали знае? Какви ли й ги разправя пък на нея? Дали й се фука с тия неща? Замислено пъхва ръка в една от кофите за боклук и изважда два свински кокала, по които е останало малко мръвка.

— Да, лоша работа. Знам, че рано или късно трябва да се отърва от Джими, но какво да правя, като дяволски добре върти машината по оная стена и окото му не мига. Мърф, без него тоя спектакъл е кръгла нула. Пък и хората ужасно обичат да гледат как един надут младок ще надвие дядка като мен. Ти гледал ли си нашето състезание?

— Да, няколко пъти, с големия син, Майк. В неговите очи оня мръсен хулиган е истински герой. Е, това е, че като даде газ по оная стена, и всички хлапетии лудуват по него, смятат го за голяма работа.

Мърф млъква и отстъпва назад. Трудно му е да се справи с всичко това. Изважда носна кърпа от задния си джоб, повдига фуражката си и избърсва челото си. Рано е и още много студено, за да се поти така.

— Чуй ме сега, Мудиг. Не искам неприятности. Знам какъв герой си бил във войната и така нататък; уважавам те за всичко това и съм свидетел, че навремето беше един от най-кадърните автомобилни състезатели в бранша, но шефът лично ще ми иска сметка за случая. Той си седи зад бюрото и нищо друго не го интересува освен действащите наредби за пребиваването на диви животни в градски зони. Пък и самият той е подложен на натиск отгоре. Ето аз те предупреждавам, че лошо ти се пише. Светкавично се измитай от тоя град, обирай си лъва и оня нехранимайко, за да могат да се уталожат нещата до следващото лято. Ясно ли е?

Кеп усуква горната част на чувала си, поставя капаците на кофите за боклук и се вглежда в очите на полицейския сержант.

— Благодаря ти, Мърф, но ти знаеш, че Тъфи никога няма да посегне на човек. За Джими не мога да гарантирам, но Тъфи е безобиден като котенце. Като го взех, беше колкото мръвка месо и аз съм му единственото живо същество на този свят. Понякога ми се струва, че и той се мисли за човек, или пък мен взема за маломерен куц двуног лъв.

Мъжкар като него е съвсем безпомощен, когато няма семейство. Ти знаеш ли, че той никога не е виждал друг лъв, никога не се е грижил сам за прехраната си. В неговия случай тези лъвски зъби и нокти са само украшения.

Младият полицай тръгва да се връща към колата. Разочарован е, че арестуването се е разминало. Мърф намества фуражката си.

— Кеп, аз не ги разбирам тези работи. На мен лично твоето котенце ми се струва доста опасно. Никога не съм знаел, че лъвовете стават толкова големи. Едно мога да ти кажа: не бих искал да го срещна в някоя тъмна задънена уличка. И още нещо — наредено ми е да те следя и ако те сваря при боклука на Броф, да те арестувам. Ще затворят тази твоя стена или ще ти я конфискуват заедно с лъва и мотоциклетите, ако не се изметеш от града, и то веднага.

— Добре, Мърф, обещавам. След седмица тръгвам за Орландо. И без това тук останахме прекалено дълго, сезонът отдавна свърши. Знаеш, че предавката на камиона ми блокира, а после дълго търсих части. Не е лесна работа с тоя камион, докато го разглобиш, докато го поправиш, но това е вече свършено. Сега е в ред. Щом събера пари за бензин, изчезваме. Благодаря ти, че ме предупреди. Няма да го забравя. Ще се видим догодина. Да се надяваме, че догодина проклетата Депресия ще е отминала и че няма да се набъркаме в още някоя война.

Кеп обърсва длани в панталоните си, след това изважда голяма тъмносиня кърпа и специално изчиства дясната си ръка. Протяга я и се сбогува с Мърф. Лицето на Мърф грейва и той потупва Кеп по рамото.

— А ти внимавай, Кеп, защото следващия път Броф ще извика Националната гвардия и ти ще трябва сам да се сражаваш с тях. Обзалагам се, че още си достатъчно силен, за да им видиш сметката. Едно ще ти кажа, Кеп, Броф е нещо по-лошо и от напаст божия.

Той се обръща и си тръгва. Тръшва се на предната седалка на патрулната полицейска кола, до шофьора, и тримата потеглят.

Кеп изчаква да се скрият от погледа му, въздъхва, отново отваря чувала, вдига капака на още една кофа и продължава да тършува сред листа от марули, гнили зеленчуци, хартии, изважда късчета месо и кокали и ги пуска в чувала си.

Изминал е половин час и щом слънцето надниква из морето, Кеп засуква отново горния край на торбата си, поповдига я да види колко тежи и я мята през рамо. Закуцуква край товарната площадка в задния двор на хотела и излиза на дъсчената пешеходна алея.

Върви по отсрещната й страна, тази откъм морето. Обляга се на металните перила и пуска чувала на земята. Слънцето е вече цяла педя над хоризонта. Рибарските лодки са наизлезли. По тихата, почти гладка морска повърхност слънцето е проправило трептяща сребърна пътека от хоризонта чак до пенливия бряг на прибоя.