Уилям Уортън: Гордост

Нашите спални гледат към задната уличка и от тях не се виждат покривите на къщите по Гринуд Авеню, въпреки че те са под нас, така че преди да влезем в гаража, ние даваме газ, за да превалим малката височинка, а те пък пускат по инерция. И все пак не сме чак толкова нависоко, че другите къщи да са ни като на длан. По-скоро сме на нивото на прозорците им и сме заградени с тухлени огради.

От високата страна на Кловър Лейн предните веранди на къщите имат по дванайсет стъпала. Когато си у Джими Малони например, от верандата им се виждат всичките спални на нашата улица, но все пак разстоянието с голямо и едва ли можеш да съзреш какво става вътре, пък дори и с бинокъл.

Разносвачът на лед минава по задната уличка. Качва леда на верандата по стъпалата, ако, разбира се, все още има останали стъпала: искам да кажа, ако ние с татко още не сме им направили от новия вид веранди, които са без стъпала. В такъв случай разносвачът на лед минава през мазето и нагоре по стълбите.

Всеки, който иска лед, поставя на кухненския си прозорец едно жълто картонче; някои го поставят на прозорчето на мазето си. В четирите му ъгълчета са напечатани числата 25, 50, 75 и 100 и според това колко лед искаш, вдигаш нагоре съответното ъгълче. Ако пък не искаш лед, поставяш картончето гърбом. Някои вече са си купили хладилници и не държат картончета по прозорците си.

Ако се случиш на улицата, когато минава колата с леда, разносвачът винаги специално ще ти отчупи късче лед, за да те почерпи, или пък просто ще ти подаде от натрошените парченца, останали от предишното нарязване. Платформата на камиона за лед е дървена и цялата е просмукана с вода; по нея има лъскави метални лайсни, за да се плъзгат по-лесно ледените блокове.

С помощта само на тесла ледарят изсича съвършени кубчета или по-големи парчета. Понякога ще замахне само два пъти, и готово. Освен това си има и едни големи щипки, с които взема леда, хвърля го във вечно мокрия си чувал от зебло и го мята на гръб. Нашият продавач на лед е нисък, но страшно силен. Нямам представа къде живее, пък и да го попитам, нищо няма да разбера от отговора му, защото той не знае и две думи на американски.

И оня, дето ни продава плодове и зеленчуци, и той минава по задната уличка. Камионът му е стар и боядисан в тъмнозелено. Спре насред улицата и ревне: „Пресни плодове, пресни зеленчуци“, но ако не знаеш какво точно вика, никога няма да схванеш, защото цялото го изкарва като една дума или по-скоро го изпява на един дъх. Италианец е и нищо не му се разбира.

Когато мама ме праща да купя нещо от него, тя все ми вика да гледам в кантара и да внимавам за рестото, защото щял да ме мине. Ама ако питате мене, той повече минава себе си, отколкото другите. Като отмери килото или там каквото си му казал, той винаги ще ти хвърли отгоре още един домат, или чушка, а пари ти взема само за колкото си искал. И освен това винаги ми бутва в ръката я ябълка, и нещо друго да си ям по пътя към къщи, ей така, без пари, за здраве, вика. И не само на мене дава, а на всички.

Пак по същата задна уличка минава и точиларят, дето остри ножове и ножици и оня, дето стърже хрян от големи хрянови корени. Забърква го в бурканче още пред теб, но бурканчетата всеки трябва лично да си ги носи. Татко умира за хрян. А мене само сълзи ми потичат от него. Че то и на кон ще му потекат сълзи от тоя хрян. По задната ни уличка минават още и боклукчиите.

Млекарят обаче минава с каруцата си отпред . Има бял кон, целият на светлосиви петна. Този кон си знае пътя толкова добре, че и без млекаря да му дърпа юздите, спира точно където трябва. Млекарят идва сутрин много рано и аз рядко успявам да го зърна, само когато бутилките му се раздрънчат в металните каси или пък конските копита ме разбудят, се измъквам от постелята, за да го погледам от предната веранда. Това се случва само през лятото, когато и рано сутрин вече е светло.

Зиме млекарят минава още по тъмно. Когато е много студено, млякото замръзва в бутилките и избутва нагоре картонената капачка, дето е същата като от чашите със сладолед и със същото малко ушенце, за което се дръпва да се отвори. Това замръзнало мляко е почти като сладолед и става много хубаво с овесена каша, а най-хубави са малките ледени иглички в него.

Кюмюра ни го стоварват отпред и ние го прибираме през малкото прозорче на мазето. Купуваме по пет тона на година. Камионът, с който ни го докарват, е също като оня, с който ни носят леда, само че в този са двама души и нито един от тях не е нашият разносвач на лед.