Уилям Уортън: Гордост

Освен това в задния двор на дядовата къща има две сковани врати, от които тръгват стъпалата към мазето, и това е така, защото тия къщи са строени на равен терен, а не на хълм.

Тук в по-голямата си част нашите улички са прокарани тъй, че да има път за колата до гаража. Под всяка къща има гараж. Уличките са по-широки, но все пак две коли трудно се разминават, особено където още ги има ония старовремски веранди с издадени напред стъпала.

По нашата уличка настилката така се е напукала, че от нея са останали само ситни камъчета и изпотрошени павета. Освен това всички си изхвърлят кофите със смет и пепел на улицата, а боклукчията никога не стига чак дотук, та е все мръсно и мирише.

В къщите от нашата редица кухните гледат към задните веранди. Тези веранди се издигат на три-четири метра над земята. Ако не са те, човек може да отвори кухненската врата, да стъпи на измамливо подала се напред трошлива тухла и да се пребие.

Когато ние с татко събаряме някоя от тия прогнили веранди, той временно заковава върху кухненската врата две дъски на кръст, за да не би някой разсеяно да прекрачи прага и да се пребие.

От нашата страна на уличката къщите са по-нависоко, отколкото от другата, защото тая редица се издига върху рид. По моему оттук идва и името Стоунхърст Хилс 4 4 Hill (англ.) — рид, възвишение. Б.пр. . То звучи дори твърде красиво за тия голи редици от къщи.

Задните веранди се врязват в уличките и не представляват нищо особено. В нашата редица всяка къща е като обърнат близнак на съседната. Старовремските задни веранди са построени така, че има само един ред стъпала, който води до всяка двойка къщи. Ако питате мен, въобще няма нужда от тия стъпала; много по-лесно е, пък и е по-просто да минеш през кухнята, после по стълбите на мазето и да излезеш през вратата на мазето, както и правят всички.

Задните веранди се използват единствено за простиране на прането. Всяка къща си има въже на макара, което пресича уличката до задната стена на отсрещната къща.

Нашето въже е закрепено чак у Маклоски на Гринуд Авеню. Тяхното пък — у нас. Докъдето ми стига окото, уличката е замрежена от тия въжета на макари.

Доколкото ми е известно, Маклоски са единствените хора по цялото Гринуд Авеню, с които се знаем. Иначе никой не познава никого от другата уличка. Дори ще ви призная, че мен ме е малко шубе да минавам по Гринуд Авеню; там все се навъртат едни такива зли и яки хлапетии и ако става дума, нито един от тях не е и припарвал до „Сейнт Сирил“, където ходя аз; повечето се мъкнат в безплатното общинско училище на Стоунхърст.

Нямам представа кога всички са решили да си поставят макари и въжета, но сега всяка къща разполага с място за сушене на прането. През зимата, или когато вали, простираме дрехите в мазето. А при хубаво време, в понеделник, когато почти всички жени в квартала перат, улицата не се вижда от развяващи се дрехи. По обяд в понеделник се прибирам от училище целият вир-вода от капещото пране, сякаш съм тичал в проливен дъжд. Пък и в други дни от седмицата все има дрехи да се ветреят над главата ти, така че се чувстваш като в палатка.

В нашата отсечка, от нашата страна на улицата, има петдесет къщи, които образуват квартала Кловър Лейн 7000. Една-единствена пряка под нивото на земята пресича улиците, но само на половината от квартала. Минава между 7048 и 7046. Нашата къща е 7066.

Къщите от отсрещната страна на улицата, онези, които гледат към нашите фасади и са накацали по рида, носят нечетни номера. Номерата са изписани само на предния вход и ако случайно минеш отзад, въобще не можеш да разбереш коя къща чия е. Знам например, че къщата на Маклоски трябва да е Гринуд 7076, въпреки че никога не съм проверявал дали е така. Няма начин да е друг номер.

Както ви казах, къщите са разположени на нещо като рид, но ако тръгнете, да речем по Кловър Лейн, или Радбърн Роуд, или Гринуд Авеню, едва ли ще забележите това, защото те обикалят възвишението в концентрични кръгове и вървят все по равно, но ако минете от другия път, там вече си е стръмно. Радбърн Роуд е над Кловър Рейн и дори отсрещният тротоар на Кловър Лейн е по-висок от нашия. Моравата пред нашата къща е равна, но дворовете отсреща са полегати. По-хубаво е мястото пред къщата ти да е равно, но пък полегатите дворове са по-добри, когато играем на „Царя на хълма“ или решим да копаем тунели.

Веднъж влязох в спалнята у Джими Малони. Къщата им е отсреща, на стръмното. Оттам се вижда целият рид, чак до Балтимор Пайк. Страшно е хубаво. Джими ме заведе в спалнята на техните, за да ми покаже бельото на майка си, но гледката от прозореца ми беше по-интересна.