Уилям Уортън - Гордост

Мъжът е сигурен, че както на всички други хлапаци и на тоя меракът му е само да клечи наоколо и да зяпа.

Стюре продължава да преглежда велосипеда, като че ли е крава или болно теле. Прокарва пръсти по него, опипва всеки болт и заварка, отваря си очите да не би да има нещо изкривено или повредено.

— Може ли да покарам това колело?

— А знаеш ли как, а, момче?

— Не, ама и без това ще трябва да се науча, за да ходя с него на училище.

Наизлезлите механици са се втренчили в Стюре. По всичко личи, че ще стане забавно — кратна пауза в тягостното еднообразие на уморителното им ежедневие.

— Виж к’во, момче. Ако успееш да стигнеш оттук до ей оная улица, без да паднеш, ще ти го подаря за десет долара.

И той смигна на работниците през рамо. Вече никой не работи. Някои са застанали с ръце на кръста, а други още държат инструментите си. Един прекрачва велосипеда, който поправя, сяда отгоре му и повдига кепето си с палец.

Стюре избутва колелото извън работилницата, а механиците излизат по петите му, да не би да изпуснат нещо. Стюре вече е изучил машинката достатъчно внимателно, ясно му е, че за да потегли, той трябва първо здравата да я засили, защото иначе тя ще се килне на една страна. Забелязал е, че й липсват спирачки. По онова време велосипедите още нямат свестни спирачки. Значи единственият начин да се спре, е или като скочи в движение, или като задържи гумата с ръка. Освен това трябва да се пази и от бързо въртящите се педали. Тогава велосипедите още нямат свободен венец, нито ръчни спирачки, нито контра. Стюре проверява дали, като прекрачи рамката, пръстите му докосват земята. Не, не стигат. Значи спирането може да стане само в движение: ще се опре на кормилото, ще се мести встрани с двата крака, а сетне ще спре колелото, като го изправи на задната му гума. Неведнъж е яздил крава, докато прибира стадото от полето, и неведнъж е репетирал точно този скок, така че няма страшно.

Нагласява педала, засилва колелото и се метва отгоре му. Клатушка се наляво-надясно, но след няколко ярда поема по права линия. Ето вече стига улицата. Успява! Успява да се задържи главно с помощта на силните си крака, невероятната си ловкост и удивителното си чувство за равновесие. Трябва да е бил най-младият велосипедист в цял Ошкош. По онова време велосипедите са предимно за възрастни, в никакъв случай играчки за дечурлига.

В края на улицата го чака завой и това не е никак проста работа, но Стюре знае, че трябва да наклони тялото си в посока на завоя и успява. След това натиска мъжки педалите, защото по обратния път до работилницата има леко възвишение. Всички механици от работилницата са наизлезли да го гледат. Готови са да го подхванат, като рече да спира, но Стюре здраво стиска кормилото, премята се светкавично от едната страна на колелото и цялото го изправя, също като кон, когато рязко му дръпнеш юздата назад.

Миг мълчание, след което механиците започват възторжено да му ръкопляскат. Майсторът се приближава и гальовно разрошва косата му.

— Много те бива бе, момче. Направи ме за пет пари тука пред моите хора. Бях готов да се обзаложа, че никога не си помирисвал велосипед, ама ти сигурно работиш я в някой цирк, я бог знае къде, а? Никога не съм виждал някой отведнъж да се оправя с такова колело; бях сигурен, че ще си счупиш врата.

Стюре само се усмихва с грейнали от щастие очи и гледа майстора право в лицето. Возенето, скоростта, чувството за контрол и управление, всичко това го е въодушевило.

— Така е, сър. Ако нямате нищо против, аз бих желал да купя това колело. Ще донеса парите след пет минутки.

Стюре се втурна да бяга, а мъжете пак прихват да се смеят. Никой от тях и не подозира, че Стюре наистина се кани да купи колелото, смеят се, задето хлапето успя да метне шефа им и да се повози безплатно.

И пак се прибират в работилницата. Стюре изтичва зад ъгъла, изважда парите от подплатата на жакета си, където ги е пришил. Има си петнайсет сребърни долара.

Отброява десет и набързо пришива обратно останалите пет. От петгодишна възраст Стюре се изкърпва сам. Вечер с удоволствие помага на майка си да прави юргани и ватенки. Умее да шие с майсторска сръчност и точност. Откъсва със зъби конеца и забожда обратно иглата в яката на жакета си, където винаги я държи. Поставя на върха й парченце дървесна кора като предпазител. За Стюре иглата е ценна вещ.

Здраво стиснал в ръката си десетте долара, Стюре се връща тичешком в работилницата. Отива право при шефа.