Уилям Уортън - Гордост

Стюре веднага се залови да помага на баща си при доенето на кравите. Показа на двамата книгите, които бе взел, но тъй като никой от тях не четеше английски добре, те само подметнаха, че щом ходи на училище, естествено е и книги да носи, а всъщност бяха доволни, че най-накрая Стюре е заприличал на дете като всяко друго.

Същата вечер, след като се нахраниха и след като помогна на майка си да измие чиниите, а на баща си да подостри коловете за новата ограда, която се канеха да вдигнат край нивата, Стюре изчете новите си книги. Изчете всяка по два пъти. В едната се разказваше за древна Елада и за враждата между Спарта и Атина. Стюре така и не успя да реши на чия страна да застане. Харесваше атиняните заради любовта им към науката, но дисциплината и решителността на спартанците като че ли повече му допадаха.

Другата книга беше учебник по алгебра. Загадъчната красота на уравненията го омагьоса и го наведе на мисълта, че всичко в природата си има свое място.

В училище Стюре много скоро взе да помага на младата си учителка. Всъщност учителят стана той. По природа беше търпелив и умееше да предаде знанията си така, че на децата веднага им ставаше ясно. Притежаваше някакво шесто чувство, с помощта на което към всеки подхождаше различно, същото онова чувство, което му помагаше да общува с кравите и с другите животни.

Въпреки че винаги беше усмихнат и приветлив, дори към най-тъпите ученици, някои от батковците го намразиха. Ето от това се бе опитвал да го предпази баща му. Напразно.

Но когато тази шайка от дангалаци наобиколи Стюре в училищния двор, те и не подозираха какво ги чака. Предстоеше им да научат нещо съвсем ново за Стюре Мудиг. Първо, че той бе наистина мудиг , сиреч смел. Никой от тях обаче не говореше шведски и следователно нямаше откъде да знае това. Тогава видяха как Стюре без никакво усилие, с усмивка на уста, можеше да се изплъзва като заек, да се кьоска като козел и да бяга като сърна. Притиснеха ли го натясно, можеше да се изплъзне като змия, да дращи като котка и да мята къчове като катър. Осемгодишното русоляво хлапе беше направо неузнаваемо. Така че не след дълго дангалаците разбраха, че ще е по-добре да го оставят на мира.

Не мина време и те, като малчуганите, взеха да го ценят и обичат. Трудно е да мразиш човек с усмивка като тази на младия Стюре Мудиг. Тя просто огряваше лицето му, щом те зърне, сякаш иска да ти каже: „твой човек съм, не се бой“.

Преди да изтече годината, Стюре вече помагаше и на най-големите ученици в класната стая. Изглежда, притежаваше някакво специално умение да открива затрудненията, които всеки от тях срещаше с материала.

Мис Хендерсън, учителката му, не напусна веднага, въпреки че нейният кандидат бе намерил подходящо парче земя, бе платил за него и вече вдигаше обора, но тя реши да остане в училището още година — най-вече за да види какво ще стане със Стюре. Пък и по-добре да изчака, докато годеникът й построи и подреди къщата.

У дома Стюре взе да се интересува все повече и повече от техника. С подръчни материали успя да измайстори помпа, която свърза с най-обикновена вятърна мелница и по този начин докара водата от кладенеца в кухнята. Измисли такива резета за вратните помежду нивите, че човек лесно да ги отваря, но никоя крава да не може да ги мръдне. Преди използваха парче тел, което увиваха около диреците, но бавна работа е, докато го отвиеш, отвориш вратнята и пак го завиеш.

В обора си устрои малка ковачница и започна да прави простички съдове и инструменти за работата в полето. И там изобрети онзи плуг, който можеше да реже земята надълбоко, без да е нужна кой знае каква сила, за да го водиш.

До този момент баща му използваше теглен от кон или муле плуг с обикновен лемеж, който отрязва почвения пласт и го обръща върху отметателната дъска. Имаше и чифт дръжки. Такъв плуг искаше много сила и умение, за да стане оранта. Трябваше сила, за да го врежеш в земята, и животински напън, за да изкараш докрай браздата, като в същото време внимаваш и да не я изкривиш. Стюре неведнъж се бе опитвал да оре, за да облекчи баща си в тази най-черна работа, но това просто не бе по силите му.

В ковачницата си, в обора, той измисли нов вид лемеж и специално го закали. Имаше формата на обърнато наопаки „Т“ и приличаше на птица е разперени криле. Закрепи палешника на „Т-то“ под такъв ъгъл, че той сам влизаше в земята само от теглителната сила на коня или мулето. А врежеше ли се, обръщаше земята на две страни.