Уилям Уортън - Гордост

— Дики, едно нещо искам да знаеш. Всеки глупак може да счупи прозорец, но малко са онези, дето ще умеят да го поправят.

А другата миризма, която ме удари на влизане в гаража, бе миризмата на онзи газ, с която мистър Хардинг се уби. Това е миризма, която бавно се измирисва. Вратата беше отворена, така че пристъпих напред, ама само на педя. Страх ме беше да влизам навътре в тоя гараж. Не че вярвам в духове, но отец Ланши може да е прав за дяволите.

Стоя си там, припомням си точно как изглеждаше мистър Хардинг и се опитвам да не мисля за мама и татко, които сега се мъчат да ме открият сред министрантите, когато, не щеш ли, нещо се размърда в отсрещния край на гаража, нещо омотано в парцали от стари дрехи. Отмествам се встрани, за да видя по-добре, и протягам шия напред. И зървам една зеленоока котка — очите й блещукат в тъмнината и са също като мамините.

Приклекнала е, така както правят котките, когато се канят да хукнат. Заковала е очите си върху мене и не мигва, а аз гледам да видя дали е ударена или нещо от тоя род. Често, като ги блъсне кола, котките се спират в някой гараж, за да си умрат на спокойствие, но тази тук ми изглежда добре, доколкото може да бъде добре една бездомна котка.

И тъкмо да се изнижа заднишком, тя профучава край мен, издрасква нагоре по вътрешната страна на гаражната врата и изскача през счупения прозорец. Оставил съм вратата отворена, така че не разбирам защо трябваше да се хвърля през прозореца.

Изскача така шеметно, че ме стряска и аз се прилепвам до другото крило на вратата, което е затворено. Тези гаражи имат двукрили врати, като всяко крило представлява обикновена врата, а не се люлее както двукрилите портали в кината.

И тъкмо да изляза, чувам някакви звукове оттам, където се беше скрила котката. Веднага разбирам какви са тия звукове и ми се приисква да надникна. Приближавам се на пръсти и гледам пет новородени котенца, замотани сред парцалите. Толкова ситни, че още не са прогледнали и въобще не могат да стоят на крачетата си. Протягам ръка и ги вдигам едно по едно. Майката беше с тигърска окраска, с типичен цвят на бездомница — нещо средно между зелено сивкаво и черно. Две от малките приличат на нея. Третото е черно и бяло, едно друго е чисто черно и петото е кафеникаво на еднакво черни ивици. Това, последното, ми изглежда доста странно, защото няма опашка, а на такова бебе кой ще вземе да му гори опашката. Не мога да си спомня дали майката имаше опашка, или не, но май че си имаше. Сигурно бащата е бил някой котарак с изгорена опашка и това малкото я е наследило. Самото то е такова едно тъмнокафяво, сякаш цялото е горяло. Може би това коте е дявол и иде направо от АДА. Поиграх си с котенцата, погалих ги и реших да видя какво мога да направя, за да не умрат. Повечето улични котки стават жертва на кучета, момчета и на други котки. А и храната в боклукчийските кофи съвсем не стига за всички.

Така че преди да са се прибрали нашите, аз се връщам в къщи, отварям хладилния шкаф 12 12 Не става дума за хладилник в съвременния смисъл на думата, а за шкаф с подходяща изолация, в който се държат ледени блокове, за да изстудяват съхраняваните продукти. — Б.пр. , щипвам малко от каймата за кюфтета, така както си беше увита в амбалажната хартия. Мама се канеше да прави някакво месно руло. Заглаждам издълбаните дупки, та нищо да не си личи. В замяна днес ще ям по-малко; и без това не си падам много по това руло от кайма. Наливам малко мляко в една чаша без дръжка, която си пазя в мазето за костенурката, но тя пък взе, че изчезна. Взимам тези две неща, една счупена дръжка от метла и парче тел и поемам право към гаража на мистър Хардинг. Оставям млякото и каймата при котенцата.

Майка им още я няма. Сигурно им търси храна.

Нашите скоро ще се приберат, не разполагам с много време и затова бързо излизам пред гаража, мушвам дръжката от метла през двете халки на ключалката, провирам телта и я завързвам. Така няма да влизат други деца, а докато единственият вход е онзи прозорец, кучетата няма да могат да докопат моите котенца. Свършвам тази работа и се успокоявам; чувствам се като мъж със собствено семейство. Вече не ме е страх да кажа на мама и татко, че са ме изхвърлили от групата на министрантите.

То и не се оказа толкова страшно, колкото си въобразявах. Отпърво мама много се ядоса, но скоро й мина. Татко ме помоли да обясня всичко отначало и аз му разказах за гъбата и за мистър Хардинг, и за вкуса на разпятието, и за изплюването, и за прогонването на дявола от мен, абе цялата история от игла до конец. На думи обаче всичко звучи много по-налудничаво, отколкото си беше в действителност. Докато говоря, бърканите ми яйца с бекон изстиват. В неделя сутрин ние винаги ядем бъркани яйца с бекон. Това е единственият ден в седмицата, в който ядем бекон, защото е много скъп. На всеки се падат по два резена.