Уилям Уортън - Гордост

Това е нещо, което правя машинално; не от погнуса или презрение. Вкусът на метал в устата ми винаги ме кара да се изплюя. Като работим с татко, той държи гвоздеите в устата си, за да са му подръка, но когато аз се опитам да направя като него, целият се олигавям и непрекъснато трябва да ги вадя, за да се изплюя. Същото е и със свирките — сложа ли нещо метално в устата си, цялата се напълва със слюнка. А освен това толкова съм притеснен, че въобще не мисли.

Сестра Анастейзия ме сграбчва за косата и ме изправя на крака. Повлича ме навън, но аз съм толкова изплашен, че въобще не я чувам какво приказва, освен дето вика, че отиваме право при отец Ланши, защото съм извършил кощунство, като съм плюл по разпятието и по една калугерка. Според нея това било чисто кощунство. Аз се опитвам да не пищя, да не плача, но тя така извива и скубе косата ми, сякаш из корените ще я изтръгва.

За да стигнем дома на енорийския пастор, трябва да прекосим училищния двор. Заставаме пред вратата и тя натиска звънеца. Докато икономът отвори, и двамата мълчим.

Най-накрая самият отец Ланши се появява на прага и казва на сестрата да пусне перчема ми. Отец Ланши е млад и нисък, с късо подстригана къдрава коса. Той е човекът, при когото ни водят, когато въпросът е толкова важен, че игуменката не може самичка да вземе решение. Сестра Анастейзия му разправя какво се е случило, но разбира се така, както е според нея.

Отец Ланши ме поглежда.

— А ти какво ще кажеш в своя защита, а? Защо си сторил такова нещо, сине, ти — един от най-младите ни и най-добре възпитани министранти.

Отец Ланши е ирландец и говори с акцент. Когато бях в четвърти клас, той ме взе да ме обучава за министрант. Много бързо се справих с латинския, така че през лятото бях единственият четвъртокласник, който бе допуснат до църковно богослужение.

— Без да искам, отче. Заради този метален вкус в устата ми.

— Да не би да искаш да кажеш, че сестра Анастейзия ме лъже или й се привиждат небивалици? Тя казва, че си се изплюл върху разпятието и върху нея. Така ли беше?

По гласа му разбирам, че е повярвал на сестрата и е бесен.

— Изплюх се на пода, Отче и не го направих нарочно.

Той поглежда към сестра Анастейзия. И аз поглеждам към нея. Тя стои с ръце, кръстосани върху корема си, и белият нагръдник е щръкнал като табличка под брадичката й. Отчето ми удря една плесница с опакото на ръката си. Ухото ми пламва, но аз си знам, че това е само началото.

— Кетълсън, дяволът се е вселил в тебе, щом си сторил такова нещо. Да плюеш върху разпятието и върху една калугерка!

Навежда се и ме поглежда право в очите. Виждам как лицето му почервенява. Постепенно потъмнява чак до корените на къдравата му коса. Не мога да си изключа акъла и непрекъснато забелязвам такива подробности, независимо колко сериозно е положението ми.

Тогава той ме хваща за другото ухо и ме повлича подире си през цялото жилище към задната врата, която води право в параклиса. Научил съм се да мълча и затова си кротувам; то и какво да кажа.

Вкарва ме в параклиса, мъкне ме по средната пътека, отваря портите на олтара и ме блъсва да падна на колене точно върху стъпалата, които отвеждат към светая светих. Сестра Анастейзия не е до нас. Надниквам под мишницата си и виждам, че е коленичила пред олтара, сключила е молитвено ръцете си и ме гледа иззад онези блещукащи стъкла, право през сребристите концентрични кръгове.

Отец Ланши също е скръстил ръце и стои между мен и дарохранителницата.

— Ти стой тук и се моли на Бога за безсмъртната си душа. Сестра Анастейзия, и ти се моли за него. Сигурно е обладан от дявола.

После влиза в ризницата, след малко излиза като напълва кадилницата с тамян. Взима със себе си онова кръгло златно нещо с дръжка, с което ръсят светената вода. Страх ме е и плача, но въпреки всичко се опитвам и да се моля. Отец Ланши слага снитрахила 10 10 Вид богослужебна одежда, която има формата на тясна престилка и се слага на шията, като стига до глезените. Б.ред. около врата си. Това вече го прави свещеник, официално, искам да кажа. Целува го, преди да провре главата си през него. Аз съм се втренчил в олтара с Евангелието от едната страна и Требника от другата. За малко да не ме изберат за министрант, защото не можех да вдигна Евангелието достатъчно високо и да го преместя от другата страна на Светата трапеза, без да намачкам покривката върху нея. За да го направя, трябваше да се повдигам на пръсти.

Другата трудност беше, като трябваше да го понеса надолу по стълбите и да коленича, защото нищо не виждах от това огромно Евангелие; то е и много тежко. Освен това, като си облечен в стола 11 11 Наметало с широки ръкави (обикновено бяло), което се носи по време на църковна служба. Б.ред. , много лесно можеш да се спънеш. Дълго се упражнявах да нося Евангелието, преди да ми разрешат да участвам в истинско богослужение; това е по-трудно, ама много по-трудно, отколкото да учиш латински. Отец Ланши като че ли прочита мислите ми.