Уилям Уортън - Гордост

— Кеп, стига вече си говорил за това. По-добре виж да го откриеш този лъв, да го сложим под ключ, пък за останалото после ще му мислим.

— Дойдох тук с мотора и коша, в който се возеше. Ако дочуе отнякъде шума на мотоциклета, сигурен съм, че ще излезе, където и да се е скрил. Така че веднага го бутвам в коша и си отиваме вкъщи без проблеми.

— Тогава пръждосвай се на секундата и тръгвай да обикаляш. Дано само ти да си първият, дето ще го намери, а не някой от ония опатлачени тъпанари, които ще започнат да се стрелят един друг, както става по време на ловния сезон в планините на Пенсилвания. Аз оставам тук, за да съм до телефона, в случай че някой се обади с важна вест, но най-вече за да не ги гледам ония доброволни ловни хайки, дето са плъзнали като на сафари. Ако питаш мен, повече ме е страх от тях, отколкото от Тъфи.

— Така е, Мърф. Благодаря ти за всичко. Пак ще се обаждам на два часа, в случай че се получи някакво сведение. Не мога да си представя къде се е сврял този Тъфи, но няма да е надалеч. Лъвът, особено когато се е наял, хич не го бива да бяга. Преял е и сега сигурно спи някъде като препил гимназист.

Кеп тръгва към вратата.

— Не знам как мога да ти се отблагодаря, Мърф. Ако не беше ти, за Тъфи нямаше да има никакъв шанс.

— Хайде, Кеп, потегляй. Дано хванеш великанското си котенце и дано успееш да го натикаш в клетката, където му е мястото.

Кеп излиза, яхва мотоциклета, ритва стартера и промърморва наум: „Там е работата, че точно в клетката и зад решетките не му е мястото.“

Най-напред Кеп отива чак до Южен Уайлдуд, като през цялото време гледа да не се отдалечава много от дъсчената морска алея. Като стига там, където дъските свършват, затрупани от наветия на преспи пясък и където блатните папури са избуяли над човешки бой, той слиза, оставя мотора да работи и отива да погледне отдолу, под дъските на алеята. Върви и ту подсвирква сигнала, с който е свикнал Тъфи, ту го вика по име. Наоколо не се вижда никой; това е пустинната част на града, но Тъфи го няма.

Кеп отново се мята на мотоциклета и потегля към вътрешността, там, където са солените блата. Спира и наднича под всяко едно от мостчетата над мочурищата, образувани от оттичащата се морска вода. Тези мочурища се пълнят и празнят от приливите и отливите. На два пъти зърва групи от въоръжени с пушки хора да обикалят и оглеждат. Успява да ги задмине, без да го забележат. Ако се случи да мярнат някъде лъва, те трябва да се обадят в полицейския участък, но може и веднага да се хванат за оръжието и тогава сбогом, Тъфи.

На всеки два часа през деня и почти през цялата нощ, Кеп се отбива в участъка, но и от там нищо ново. Заместникът на Мърф не е така благоразположен към Кеп, хич не му цепи басма и направо му казва, че вината си е изцяло негова. Обажданията не спирали, но след всяка проверка се оказвало, че тревогата е фалшива.

Най-накрая, към три сутринта, Кеп се връща в кладенеца. Има нужда да подремне, макар и за малко. Ще стане на разсъмване и ще продължи да търси. От всичко, което е чел, знае, че лъвовете излизат да ловуват рано сутрин или привечер, но не е съвсем сигурен. Случва се да излизат и нощем, но той вече е останал съвсем без сили. Умира за сън. Просва се на пода и заспива с разперени ръце и крака.

Щом Кеп заспива, Тъфи се разбужда. Оглозгва и последните останали мръвки от ръката на Джими. Все още не е съвсем огладнял. Безшумно преминава по покривния гредоред и излиза на стълбата.

Бавно се спуска по стъпалата и с лек скок влиза право в клетката си. Вратата все още зее отворена. Сяда вътре и стои така известно време, но след това пак се изправя на крака и тръгва да крачи напред-назад.

После излиза от клетката с лек елегантен скок и се изкачва по широките стъпала, които водят към платформата с басейна на Сами. Сами спи в стаята си, вратата е заключена и залостена. Затова и нищо не чува, когато Тъфи се навежда ниско и лочи от водата в аквариума му цели пет или десет минути, както е типично за всички големи котки. След като утолява жаждата си, Тъфи, който подушва миризмата на Кеп вътре в кладенеца, започва да търка нос о вратата, но нито сумти, нито ръмжи, нито реве.

Тихичко се изкачва обратно по стълбата, минава по гредореда и се прибира в леговището си. Обикаля го два пъти и пак ляга да спи.

На обяд изядохме рибата, дето аз я улових. Месото й се оказа повече, отколкото изглеждаше на пръв поглед, а освен това беше много вкусно. Мама го сготви в малка тавичка с мляко и масло. Топяхме си залците в соса, а той беше пръстите да си оближеш.