Уилям Уортън - Гордост

Сали бавно повдига глава. Поглежда Кеп, силуетът му плува, размит в здрачината на стаята.

— Не, Кеп. Мисля, че вече не те обичам. Ти наистина си прекрасен човек и с мене винаги си бил добър, но аз не желая да живея по този начин. Край, вече приключих с този живот.

— Аз също съм приключил с него, Сал. Готов съм да се установя някъде завинаги. Ще продам „Стената“ и мотоциклетите, все нещичко ще взема от тях. Мога всичко да продам, да се качим на колата и да се махнем оттук.

Сали отново заравя лице в ръцете си, но продължава тъжно да клати глава напред-назад. Вече не хлипа така неудържимо, но сълзите струят по страните й, бликат през пръстите й.

— Виж какво, Сал, мотоциклетът ми е с номер и фар и мога да се движа по пътищата. Ще му сложа коша и дай да го закарам в някой хотел. Ще си вземеш един душ, ще се пооправиш и ще легнеш да си починеш като хората. Сега ти трябва спокойствие. Или пък, ако предпочиташ, ще те закарам с камиона, само че ще се позабавя, докато го докарам от гаража. Какво ще кажеш, а? Знам, че не ти се стои тук, дай да ти помогна с каквото мога. Господи, поне това ти дължа. И не че ти го дължа, искам да ти помогна.

Кеп млъква. Мъчи се да стане, стиска зъби от болка, прехвърля тежестта на здравия си крак. Държи кепето си в лявата ръка. Слага го на главата си и стои съвсем изтощен, с отпуснати ръце.

— Сал, не знам какво друго да ти кажа. Искам само едно — да ти помогна. Обичам те и ще направя всичко, за да си щастлива.

Сали се обажда през шепи, през пръсти, през сълзи.

— О, Кеп, така дълбоко съм затънала в тази кал. И толкова съм объркала. Не знам какво да правя, къде да ида, нито какво искам.

Кеп плахо протяга ръце и взима нейните от лицето й, полекичка я придърпва към себе си.

— Като начало дай поне куфара да ти затворя.

Сали стои права, прегърбена, с наведена глава, с разрошена коса, а Кеп се отпуска с цялата си тежест върху куфара и успява да затвори и двете закопчалки едновременно. Слага го на земята.

— Ето, Сал, седни тука на това сандъче, или на онова, докато закача коша към мотора; смятам, че така ще бъде най-добре. После, като те оставя на сигурно място в хотела, ще тръгна да търся Тъфи. Ако го намеря, ще го кача в коша и ще го върна в клетката. Убеден съм, че чуе ли шума на мотора, веднага ще изскочи, стига да е някъде наблизо.

Сали продължава да стои права и стиска ръце пред гърдите си. Облечена е в рокля, същата, с която е била в полицейския участък, единствената й рокля. Кеп я гледа втренчено цяла минута, после рязко се втурва навън, като избутва и коша пред себе си.

— Ей сега ще се върна, ти стой тука.

Сали кимва едва забележимо с глава; Кеп излиза. Тя пак се настанява върху куфара си. Вдига ръчната си чанта, която е паднала на земята. Отваря я, изважда пудриерата си, изтрива сълзите. Прокарва пръсти под очите си да изтрие следите от размазания грим. Измъква малка кърпичка и издухва носа си, после взема пухчето и напудря носа и страните си. Оставя пудриерата настрана, взима една четка и старателно приглажда късо подстриганата си руса коса. Сетне пак бръква в козметичната си торбичка, изважда червилото, навива капсулата и внимателно нанася тъмночервен слой върху горната си устна, после я притиска към долната с отсечено, добре отиграно движение, прибира червилото навътре, слага му капачката и го пъха в торбичката. Отваря пудриерата, оглежда косата си, пак изтрива насълзения грим под очите си. Продължава да плаче.

Появява се Кеп, тя се изправя на крака, той се приближава и вдига куфара й.

— Е, Сал? Ще те закарам до „Брайтън“. Там ще си на сигурно място.

Той тръгва, без да е уверен, че тя ще го последва. Като че ли не забелязва, че се е понагласила. Кеп е неспокоен, толкова се безпокои и за Сали, и за Тъфи, че почти нищо друго не забелязва. Ръцете му са намаслени от това, че е прикачвал коша към мотора. Сали крачи след него.

Кеп й подава ръка да се качи в коша и поставя куфара в скута й.

— Не е далеч, пък и куфарът ще ти спира вятъра. Сигурен съм, че по това време на годината ще има свободни стаи. Според мен това е единственият хотел, който работи извън сезона.

Сали поглежда Кеп, а той се е вглъбил, дава контакт, превключва на нулева предавка и ритва манивелата. Преди да включи на скорост, хвърля един поглед към Сали и тя му отвръща с бегла въздушна усмивка.

— Кеп, трябва да знаеш, че аз наистина те обичам, но съм ужасно объркана. Моля те, дай ми малко време да се съвзема.

Кеп я поглежда, после извива кормилото и сваля машината от тротоара бавно, полекичка, сякаш превозва инвалид или яйца, а не жена, която сама кара мотоциклет, и то по отвесна стена, при това с двестакилограмов лъв до себе си.