Уилям Уортън - Гордост

Тъфи заспива по гръб, с разперени крака, с отпуснати, вдигнати нагоре лапи. Не се чувства заплашен, напротив, много му е хубаво в тишината на сумрака.

Кеп Мудиг е арестуван и после пуснат на свобода, за да помага в издирването и залавянето на лъва. По настояване на Кеп, Сали не е подведена под отговорност, но й е наредено да бъде налице, в случай че се наложи да свидетелства. Кеп е обвинен в престъпна небрежност при приютяване на опасно животно в градска зона.

Когато се връщат при „Стената на смъртта“, Кеп завинтва регистрационния си номер от Ню Джързи на мотоциклета, за да може да го кара по пътищата, монтира и фара; Сали започва да си стяга багажа, хвърля каквото й падне в един очукан кафяв куфар. В тъмния кладенец е тихо. Като се изключат неизбежните разговори в полицейския участък, тя не е проронила нито дума на Кеп, нито той на нея.

— О, Сал, моля те, няма да ме изоставиш точно сега. Освен това нали Мърф каза, че трябва да останеш до моето явяване в съда. Аз ще се призная за виновен и тогава ти ще можеш да си вървиш.

— Махам се оттук. Отдавна трябваше да се махна. И без това от нашия номер нищо не остана — Джими го няма, Тъфи избяга. Какво възнамеряваш да правиш, може би ще накараш Сами да ти седи в коша?

— Сал, моля те, не си отивай. Ще направя всичко, което поискаш.

Кеп издърпва една от щайгите и се отпуска върху нея. Усеща тишината, Тъфи го няма да ръмжи, да крачи напред-назад, да кашля, да реве. Обръща глава. Миризмата му още не е съвсем изчезнала, но това е нормално; миризмата на затворения лъв е много силна, пък и него го няма само два дни. Откъде да знае Кеп, че Тъфи е само на петдесетина метра от него.

Кеп се пресяга към черната кутия, изважда заключеното си метално ковчеже, където държат парите. Грабва пачка банкноти, отделя няколко, спира, слага ластичето обратно и се обръща към Сали.

— Ето, Сал, вземи ги. Където и да отидеш, пари ще ти трябват. Така по-лесно ще започнеш отново.

Сали не се обръща. Натиска с коляно капака на издутия си куфар и се мъчи да щракне едната му закопчалка, но тогава той зейва още повече от другата страна. Кеп става да й помогне. Тя го блъсва с ръката си, после с бедрото си.

— Махай се! Не са ми притрябвали пито твоята помощ, нито твоите пари. Ще се оправя и без тях. Добри телефонистки не се намират току-тъй. Кризата е към края си и лесно ще си намеря работа. Ти за мен не се грижи; както впрочем никога не си го и правил.

— Защо говориш така, Сал? Аз те обичам. Обичам те от деня, в който дойде при мен в болницата.

— Така ли било? А колко време мина, откакто оня смешен мирови съдия ни ожени в Елктън и каква полза от това? Ще ти кажа колко — кажи-речи десет години. Хубаво ми викаше Джими, че аз съм ти нужна само в леглото; ти никога не си обичал истински друг, освен онзи проклет лъв. И сега виж какво стана и Джими е мъртъв.

Тя се разплаква. Сяда върху изкорубения куфар, опира лакти на бедрата си и скрива лицето си в шепи. Кеп пада на колене до нея.

— Аз нямах нищо против Джими. През цялото време знаех за вас двамата, но аз те обичам , и исках да си щастлива. Това е любовта, нали, Сал, да искаш другият да е щастлив. Знам, че съм доста стар за тебе, дори се опитах да ти го кажа. Струва ми се, че някъде по нашия път отношенията ни неусетно заприличаха на отношения между баща и дъщеря. Не зная как точно стана, но стана. Това обаче не означава, че не те обичам, обичам те. Ти си единствената жена, която съм обичал.

Настъпва дълго мълчание, насечено от хлипове. Кракът на Кеп ужасно го боли когато застане на колене, затова се опитва да се изправи поне на едно коляно. Сали все още е заровила лице в шепите си и не го поглежда.

— Слушай, Сал. Знам, че тук е скучно и така нататък, знам, че наистина трябва да си събереш багажа и да тръгнеш, да се махнеш оттук. Ти си млада, животът е пред теб, но преди да тръгнеш, искам да ти кажа нещо. Искам, да го кажа и то може би ще ти помогне да разбереш, че Джими не е бил прав. Обичам те истински и винаги ще те обичам.

Отново потъват в мълчание. Кеп навежда глава, плешивото му теме лъсва в сивосинкавата светлина, която се процежда в черния кладенец.

— Сали, аз ще бъда най-щастливият човек на света, ако ти се омъжиш за мен според обредите на твоята религия, пред истински свещеник, и то час по-скоро. Още не знам какво ще иска полицията от мене и дали ще ме вкарат в затвора. Не знаем и какво още може да направи Тъфи, преди да го хванат, но въпреки всичко моля те, помисли за моето предложение. Ще се омъжиш ли за мен, Сал?