До бордюра забелязах пейка. (Нещо изключително необичайно.) Като ангела Габриел положих задник. Уф! Какъв беше смисълът да си изтъркам единия крак? Облегнах се назад и отворих широко уста да изпия слънчевите лъчи. Как си? — казах, имайки предвид Америка и всичките й шибани работи. Странна страна, нали? Вижте птиците! Изглеждат залинели и унили и какво, какво?
Затворих очи, но не да придремя, а за да призова образа на дома на предците от Средните векове. Колко прекрасно, колко пленително е това забравено селище! Лабиринт от опасани със стени улици със змиевидни канали; статуи (само на музиканти), алеи, фонтани, квадрати и триъгълници; всяка алея води до пространство, където се намира необичаен храм с деликатен шпил. Всички се промъкват като змии. Лебеди се носят по неподвижната повърхност на езерото. Гълъби гукат в църковната камбанария. Тенти, раирани като клоуни, засенчват тераси с мозайки. Толкова мирно, толкова идилично, толкова сънно!
Потърках очи. Това пък откъде го изкопах, по дяволите? Може би от Букстехуде? (Така, както дядо ми произнасяше името, винаги го смятах за място, не за човек.)
— Не му позволявай да чете толкова много, вредно е за очите.
Седнал е в края на работния си тезгях с подвити под него крака и шие сака за менажерията от истински джентълмени на Айзък Уокър, а аз му чета на глас Ханс Кристиан Андерсен.
— Сега остави книгата — меко казва той. — Излез си поиграй.
Слизам на двора и тъй като нямам нищо по-интересно за правене, надзъртам между дъските на дървената ограда, която отделя нашия имот от работилницата за опушване на риба. Очите ми срещат редици и редици твърди, почернели риби. Силният остър мирис не оставя почти нищо друго; изпъкналите им очи проблясват в мрака като мокри скъпоценни камъни.
Връщам се при тезгяха на дядо и го питам защо мъртвите неща са винаги толкова корави. А той отговаря:
— Защото в тях вече няма радост.
— Защо си напуснал Германия?
— Защото не исках да ходя войник.
— Аз бих искал да стана войник — казвам.
— Почакай. Почакай да захвърчат куршуми.
Издава някакъв мънкащ звук, докато шие.
— Сигурно ще захвърчат, вярвай ми. А ти какъв искаш да станеш, като пораснеш? Шивач като баща си ли?
— Искам да стана моряк — отговарям веднага. — Искам да разгледам целия свят.
— Тогава не чети много. Ако ще ставаш моряк, трябва да имаш добро зрение.
— Да, Grosspapa 67 67 Grosspapa (нем.) — дядо. — Бел.прев.
. — (Така му викахме.) — Довиждане, Grosspapa .
Помня начина, по който той ме погледна, докато излизах. С въпросителен поглед. За какво ли си мислеше? Че никога няма да успея да стана моряк?
По-нататъшните спомени прекъсна приближаването на най-опърпания скитник, протегнал ръка към мен. Искаше да знае дали бих пожертвал десетаче.
— Дадено. Бих могъл и много повече, ако ти трябват.
Той седна до мен. Трепереше, сякаш беше паралитик. Предложих му цигара и му я запалих. Попитах:
— Един долар няма ли да е по-добре от десетачето?
Погледна ме странно, сякаш беше кон, готвещ се да се дръпне подплашен.
— Ама какво има? Каква е работата?
И сам си запалих, протегнах напред крака колкото можах и бавно, сякаш разчитах товарителница, отвърнах:
— Когато човек смята да отпътува за чужбина и там да изяде и да изпие всичко, да ходи където му се иска и да се диви, тогава какво значение има един долар повече или по-малко? Дори и да искаш още една глътка уиски, добре. Що се отнася до мен, аз бих искал пък да мога да говоря френски, италиански, испански, руски, може и малко арабски. Ако имах избор, бих отплавал още в тази минута. Но ти няма за какво да се притесняваш. Виж, мога да ти дам един долар, два, пет. Пет най-много… докато баншите не са те погнали. Какво ще кажеш? Няма да ти се наложи и да ми пееш химни…
Той сякаш подскочи. Инстинктивно се отдръпна от мен, сякаш бях заразен.
— Господине, всичко, което ми трябва, е четвърт долар… най-много две четвъртинки. Ще стигнат. И ще съм ви много признателен.
Вече полустанал от пейката, протегна ръка.
— Не бързай — помолих аз. — Четвърт долар, казваш. Че какво ще направиш с четвърт долар? Какво можеш да си купиш с него? Защо да правим нещата половинчато? Не е по американски. Защо да не си купиш бутилка евтина ракия? И да се обръснеш и подстрижеш? Всичко, каквото искаш, освен ролс-ройс. Казах ти: най-много пет. Само изречи думата.
— Честно, господине, не ми трябват толкова много.
— Напротив. Как можеш да говориш така? Та ти имаш нужда от много-много неща — храна, сън, сапун и вода, още пиене…
Читать дальше