Хенри Милър - Nexus

— Хайде, Вал, ела седни. Позакуси — и тя ме заведе до масата.

— Хубаво тогава, закуска. Тази сутрин бих искал парче пъпеш, лявото крилце на патица, малко опосум и хубав старомоден царевичен хляб. Татко Авраам приключи с ’манципацията ми. Той нивга няма да се върне в Каролина. Татко Авраам ни освободи всички. Алелуя!

Още повече — възвърнах собствения си естествен плътен глас на бял — готов съм да пиша романи. Изборен член на семейство диви патици. Смятам да направя хроника на трудно извоюваната ми мизерия и да завърша неподходящо — крайно пристрастно . Това как ти харесва?

Тя сложи пред мен две рохки яйца, малко препечен хляб и конфитюр.

— Кафето ще е готово след минута, скъпи. Продължавай да говориш!

— Наричаме го разговор, така ли? Слушай, имаме ли я още оная Poeme d’Extase 59 59 „Поема на екстаза“ — оркестрова творба на Скрябин, оп. 54. — Бел.прев. ? Пусни я, ако я намериш. Пусни я силно. Музиката й звучи, както аз мисля — понякога. Притежава онзи свръхкосмически гъдел. Божествено задръстен. Всичко с огън и въздух. Първия път, когато я чух, я пусках отново и отново. Не можех да я изключа. Беше като баня в лед, кокаин и дъги. Седмици наред бях като в транс. Понякога ми се е случвало. Сега звучи откачено, но е вярно. Всеки път ме пронизва една мисъл: че в гърдите ми ще се отвори малка врата, а там, в удобното си малко гнездо, е легнала птичка — най-сладката, най-нежната птичка, която човек може да си представи! „Мисли! — ще изчурулика тя. — Мисли до края!“ И аз ще го правя, за бога. Винаги без всякакво усилие. Като etude , спускаща се надолу по ледник…

Докато разчупвах рохките яйца пред мен, под устните ми се плъзна странна усмивка.

— Какво е това? — попита тя. — А сега какво, скъпи ми откаченяко?

— Коне. За това си мислех. Бих искал първо да отидем в Русия. Помниш ли Гогол и тройката? Не мислиш, че той би могъл да напише този откъс, ако Русия беше моторизирана, нали? Той говори за коне. Жребци , ето къде са. Един кон се носи като вятъра. Конят лети. Все пак кон с дух. Как би могъл Омир да юрка боговете насам и натам без онези ужасни коне, които е обичал да използва? Можеш ли да си го представиш да разкарва тези склонни към скандали божества в ролс-ройс? Да подклажда екстаза… и това ме връща към Скрябин… не я намери, а?… Трябва да започнеш да използваш космически съставки. Освен ръце, крака, копита, челюсти, кучешки зъби, костен мозък и характер трябва да се хвърлиш в равноденствени процеси 60 60 В астрологията: изпреварване на равноденствието: при пролетното равноденствие Слънцето достига точката му малко по-рано, преди пълната обиколка на еклиптиката. — Бел.прев. , в прилива и отлива, в срещите на слънцето, луната и планетите и в бълнуванията на лудостта. Освен дъги, комети и северни сияния трябва да имаш затъмнения, слънчеви петна, чума, чудеса… всякакви неща, включително шутове, магьосници, вещици, елфи, приличащи на дребни старчета, Джаковци Изкормвачи, развратни свещеници, измъчени монарси, свети светци… но никакви моторни коли, никакви хладилници, никакви перални, никакви бензиностанции, никакви телеграфни стълбове.

Такова прекрасно пролетно утро. Споменах ли Шели? Твърде хубаво за вкусовете му. Или за Кийтс или Уърдсуърт? Утро на Якоб Бьоме 61 61 Якоб Бьоме — немски философ и теолог (1575–1624). — Бел.прев. най-малкото. Още нито мухи, нито комари. Не се вижда дори и хлебарка. Очарователно. Просто очарователно. (Само тя да можеше да намери оная плоча на Скрябин.)

Трябва да е била такава сутрин, когато Жана д’Арк е минала през Шинон на път към краля. За нещастие Рабле още не е бил роден, иначе би могъл да й хвърли едно око от люлката си близо до прозореца. Ах, тази божествена гледка, контролирана от прозореца му.

Да, дори и ако Макгрегър изникнеше изведнъж, аз пак нямаше да тръгна по кривия път. Щях да го накарам да седне и да му разкажа за Мазачо или за Vita Nuova 62 62 Vila Nuova („Нов живот“) — първата творба на Данте, писана през 1293–94 г. — Бел.прев. . Дори бих могъл да прочета нещо от Шекспир — в червено жасминово утро като това. От сонетите, не от драмите.

Тя го нарече ваканция. Думата ме подразни. Със същия успех би могла да каже и coitus interruptus 63 63 Coitus interruptus (лат.) — прекъснато сношение. — Бел.прев. . (Да си напомня да взема адреса на роднините й във Виена и Румъния.)

Вече нищо не можеше да ме задържи вързан вкъщи. Романът беше завършен, парите бяха в банката, куфарът — стегнат, паспортите — наред, ангелът на милосърдието охраняваше гробницата. А дивите жребци на Гогол все така препускаха като вятъра.