Хенри Милър - Nexus

Реб въздъхна като припев:

— Господ на Авраам вече го няма.

— Нека показват голотата си — рече Елфенбайн — но да не се преструват на езичници. Нека помнят бащите си, които са били търговци и учени и които са падали като плява под петите на хулиганите.

И продължи да бърбори, скачаше от тема на тема като антилопа във въздуха. Имена като Мордехай и Ахасфер се сипеха от устата му редом с „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ и Содом и Гомор. На един дъх той се разпространи върху „Почивният ден на обущаря“ и загубените Израилеви племена. И неизменно, като лятна жалба, се връщаше към болестта на неевреите, които той оприличаваше на архиболници. Пак и отново Египет, но без величието, без чудесата. А сега тази болест била в мозъка. Личинки и маково семе. Дори и евреите очаквали с нетърпение деня на възкресението. За тях, каза той, то щяло да е като война без куршуми дум-дум.

Вече бе пометен от собствените си думи. А пиеше само селцерска вода. Думата блаженство, която бе отронил, като че предизвика взрив в главата му. Какво е блаженството? Дълъг сън във фалопиевите тръби. Или хуни без Schreklichkeit 30 30 Schreklichkeit (нем.) — страх, ужас. — Бел.прев. . Дунав винаги е син като във валс на Щраус. Да, призна той, много глупости има в Петокнижието, но те си имат логика. Книга Числа не била само ала-бала. Притежавала телеологично вълнение. Що се отнася до обрязването, човек можел по същия начин да говори и за кълцането на спанака — толкоз му била важността. Синагогите миришеха на химикали и отрова за хлебарки. Амаликяните 31 31 Амаликяните (библ.) — арабско племе, изтребено от Саул и Давил. — Бел.прев. били духовните хлебарки на времето си, също като днешните анабаптисти.

— Нищо чудно — възкликна той и ни намигна страховито — че всичко е в състояние на „шаси“. Колко верни били думите на цадъка , който казал: „Освен Него, няма нищо друго, което наистина да е ясно.“

Уф! Започваше да се задъхва, но имаше и още. Сега направи фосфоресцентен скок от дълбините на трамплина си. Имало неколцина велики, чиито имена трябвало да спомене: Барбюс, Тагор, Ромен Ролан, Пеги например. Приятелите на човечността. Героични души, до един. Дори и Америка била способна да роди хуманитарна душа, вижте Юджийн В. Дебс. Съществуват мишки, каза той, които носят униформата на фелдмаршали и богове, които обикалят сред нас като просяци. Библията гъмжала от морални и духовни гиганти. Кой можел да се мери с цар Давид? Кой бил толкова величествен, ала и мъдър като Соломон? Лъвът на Юдея все още бил жив и хъркал. Никакъв анестетик не можел да приспи този лъв завинаги.

— Ние вървим — каза той — към време, когато и най-тежката артилерия ще бъде уловена в паяжини и армиите ще се топят като сняг. Идеите рухват като стари зидове. Светът се свива като кожата на мушмула и хората се притискат един в друг като мокри торби, плесенясали от страх. Когато пророците раздават скрижалите, трябва да говорят. Патриарсите не са имали нужда от мегафони. Те са стояли неподвижно и са чакали господ да се яви в тях. А сега подскачаме насам-натам като жаби, от една клоака на друга, и дърдорим безсмислици. Сатаната е разпънал мрежите си над света и ние скачаме като риби, готови за тигана. Човекът е бил пуснат сред градина, гол и без мечти. На всяка твар й било отредено място и условия. Знай си мястото! — била заповедта. Не „Познай себе си“! Червеят се превръща в пеперуда само когато се опияни от великолепието и величието на живота.

— Предали сме се на отчаянието. Екстазът е отстъпил пред пиянството. Човекът, опиянен от живота, вижда видения, не змии. Той няма махмурлук. Днес имаме синя птица във всеки дом — бутилирана и затапена. Понякога тя се нарича „Олд Кентъки“, друг път името й е номер на лиценз — „Ват 69“. Всички са отровни, дори и когато са разредени.

Млъкна, за да си налее малко селцерска вода. Реб беше заспал дълбоко. Имаше вид на изпаднал в абсолютно блаженство, сякаш беше видял планината Синай.

— Хайде — Елфенбайн вдигна чашата си. — Да пием за чудесата на Западния свят. Дано скоро вече да ги няма! Става късно, а аз монополизирах думата. Следващият път ще обсъждаме по-екуменични проблеми. Може би ще ви разкажа за моя период „Кармен Силва“. Имам предвид кафенето, не кралицата. Макар че мога да ви кажа, че веднъж спах в двореца й… искам да кажа, в конюшнята. Напомнете ми да ви разкажа повече за Джейкъб Бен Ами. Той беше много повече от глас…

Докато си тръгвахме, той попита може ли да ни изпрати до нас.