Хенри Милър - Nexus

— Откъде съм се взел ли? Дойдох ти на крака! — той пристъпи напред. — Дай да помириша дъха ти.

— Махай се, махай се! Кога си ме виждал пиян?

— Елфенбайн е страхотно другарче — каза Реб и обгърна любящо раменете му. — Идишкия Крал Лир, това е той… Какво става тук, чашите са празни.

— Също като главата ти — каза Елфенбайн. — Напитката на духа. Като Мойсей. От скалата блика вода, от бутилката — само глупост! Срамота, сине на Цвайфел, че си толкова жаден.

Разговорът стана накъсан. Госпожа Есен се беше отървала от котките, разчистила мръсотията, която бяха довлекли в коридора и отново приглаждаше коса над челото. Истинска дама — до последния сантиметър. Няма злоба, няма обвинения. Ледена, по онзи суперизтънчен, етнокултурен начин. Тя седна до прозореца, несъмнено с надеждата, че разговорът ще приеме по-рационален обрат. Беше привързана към господин Елфенбайн, но той я тревожеше с неговите приказки от Стария свят, налудничавите гримаси, брадатите си вицове.

Идишкият Крал Лир вече изобщо не подлежеше на укротяване. Беше се впуснал в продължителен монолог за Зенд Авеста, като от време на време вмъкваше по нещичко от „Книга на етикета“, вероятно еврейския, макар че препратките, които правеше, като нищо можеше да са китайски. Току-що се беше изказал, че според Зороастър човекът е бил избран да продължи сътворението. После додаде:

— Човек не е нищо, освен ако не сътрудничи. Не молитвите и инжекциите поддържат Господ жив. Евреинът е забравил всичко това — а неевреинът е сакат духовно.

Тези твърдения бяха последвани от объркана дискусия за най-голямо забавление на Елфенбайн. В разгара й той се разпя с цяло гърло: Rumeinie, Rumeinie, Rumeinie Za maineligeleza pastrameleza karnatselle… un a gleizele wine, Aha! 28 28 Румъния. Румъния, Румъния. За мамалигата, за пастърмата, за суджука… и чаша вино, аха! — Бел.прев.

— Виждате ли — каза той, когато гюрултията утихна, — дори и в едно либерално домакинство е опасно да прокарваш идеи. Имаше времена, когато такива разговори бяха музика за човешките уши. Равинът вземаше един косъм и с нож, остър като бръснач, го сцепваше на хиляда косъма. Никой не се налагаше да се съгласява с него — това беше упражнение. То изостряше ума и ни караше да забравим ужаса. Ако музиката свиреше, не ти трябваше партньор — танцуваш със Зов, Тофт, Гимел. Сега, когато спорим, си слагаме превръзки на очите. Ходим да гледаме Томашевски и ревем като прасета. Вече не знаем кои са Печорни и Аксаков. Ако на сцената евреин влезе в бордей — сигурно се е объркал! — всеки се изчервява заради автора. Но добрият евреин може да седне в кланицата и да си мисли само за Йехова. Веднъж в Букурещ видях един светец да допива съвсем сам бутилка водка, а после приказва три часа без да млъкне. Говореше за Сатаната. Описа го толкова отблъскващо, че чак го подушвах. Когато излязох от кафенето, всичко ми изглеждаше сатанинско. Трябваше да отида в публичен дом, ще ме прощавате, за да се отърва от сярата. Там беше светло като в пещ. Жените приличаха на розови ангели. Дори и Мадам, която беше същински лешояд. Колко добре си прекарах онази нощ! Само защото онзи цадък беше изпил прекалено много водка.

— Да, хубаво е човек сегиз-тогиз да съгрешава, но да не се превръща в свиня. Съгрешавайте с отворени очи. Потопете се в плътските наслади, но не губете нишката. Библията е пълна с патриарси, отдавали се на плътта, но без никога да губят поглед към единствения Бог. Нашите предци са били духовни хора, но са имали месо по костите си. Човек е можело да си вземе наложница и пак да уважава жена си. В края на краищата, тъкмо на храмовите порти блудниците са учели занаята си. Да, грехът тогава е бил истински, и Сатаната също. Сега имаме етика, а децата ни стават производители на дрехи, гангстери, концертни изпълнители. Скоро ще започнат да правят от тях циркаджии и хокеисти…

— Да — обади се Реб от дълбините на креслото си — сега вече нищо не сме. Някога имахме гордост…

Елфенбайн го прекъсна:

— Сега имаме евреин, който говори като неверник, който твърди, че нищо друго освен успеха нямало значение. Евреинът, който изпраща сина си във военна академия, за да се научи да убива своя сънародник-евреин. Дъщерята изпраща в Холивуд да се прочуе като унгарка или румънка, като показва голотата си. Вместо велики равини имаме борци шампиони тежка категория. Вече имаме дори и хомосексуалисти, weh is mir 29 29 Weh is mir (нем.) — Жална ми майка! — Бел.прев. . Скоро ще имаме и еврейски казаци.