Хенри Милър - Nexus

Сега и госпожа Есен се включи в разговора. Тя беше добра душа, както каза Реб. Може би мъничко по-изтънчена, отколкото трябва. Някъде имаше мъртва зона. Сигурно отзад.

Забелязах, че почти не се обръща към съпруга си. От време на време го упрекваше, че е груб или че говори непристойни думи. От пръв поглед се забелязваше, че между тях вече няма нищо.

Мона направи впечатление на децата, които бяха в юношеска възраст. (Очевидно никога досега не бяха срещали такъв тип жена като нея.) Дъщерята беше пълна, невзрачна и надарена с необикновени крака като на пиано, които се мъчеше да скрие всеки път, когато седнеше. Много се изчервяваше. Що се отнася до сина, той беше едно от онези преждевременно развити хлапета, които много приказват, много знаят и вечно казват каквото не трябва. Пълен с излишна енергия, лесно възбудим, той вечно събаряше разни неща и настъпваше хората. Истински хитрец — умът му подскачаше като кенгуру.

Когато го попитах ходи ли още в синагогата, той направи кисела физиономия, защипа ноздрата си с два пръста и се направи, че дърпа синджир. Майка му побърза да обясни, че се били преориентирали към „Етническа култура“. Остана доволна като разбра, че в миналото и аз често посещавах сбирките на това общество.

— Да пийнем още — предложи Реб, на когото разговорите за „Етническа култура“, „Нова мисъл“, Бахаите и тям подобни очевидно му бяха досадили.

Пийнахме още от жълтеникавия портвайн. Беше добър, но твърде силен.

— След вечеря — каза той — ще ви посвирим. — Говореше за себе си и момчето. (Ужасно ще бъде, помислих си наум). Попитах дали момчето е много напреднало.

— Още не е станал втори Миша Елман със сигурност. — Той се обърна към жена си. — Вечерята ще бъде ли готова скоро?

Тя стана напето, отметна косата от челото си и се запъти към кухнята. Почти като сомнамбул.

— Да седнем на масата — предложи Реб. — Вие сигурно сте прегладнели.

Госпожа Есен се оказа добра готвачка, ала твърде разточителна. На масата имаше храна колкото за два пъти по толкова хора. Виното беше гадно. Евреите рядко разбират от хубаво вино, отбелязах си наум. С кафето и десерта поднесоха Kiimmel и Бенедиктин. Духът на Мона се приповдигна. Тя обичаше ликьори. Забелязах, че госпожа Есен не пие нищо освен вода. От друга страна, Реб щедро си наливаше. Бих казал, че беше леко подпийнал. Говореше завалено и ръкомахаше тромаво. Хубаво беше да го гледаш такъв — най-после се държеше като самия себе си. Разбира се, госпожа Есен се правеше, че не забелязва. Но синът беше възхитен — много му беше приятно да гледа как дъртият се прави на глупак.

Атмосферата беше доста странна и мистериозна. От време на време госпожа Есен се опитваше да издигне разговора на по-високо ниво. Заговори дори за Хенри Джеймс — нейната идея за спорна тема, без съмнение — но номерът не мина. Реб командваше парада. Сега той ругаеше свободно и наричаше равина дръвник. За него нямаше ала-бала. Юмручен бой и кейч, както му викаше сега — на тази тема беше минал. Плюеше Бени Ленард, своя идол, и превъзнасяше Стрейнджър Луис, когото презираше.

За да го подразня, му подхвърлих:

— А какво ще кажеш за Уилсън Червената капа?

(Навремето той работеше за мен като нощен куриер. Глухоням, ако си спомням вярно.)

Той го отхвърли:

— Трета класа. Боклук.

— Като Бойния Нелсън — забелязах.

Тук се намеси госпожа Есен и предложи да се оттеглим в другото помещение — салонът.

— Там можете да си поговорите на спокойствие — предложи тя.

Госпожата и дъщеря й станаха да раздигат масата. Раздигнаха я мълчаливо и сръчно, също като майка ми и сестра ми, и оставиха на масата само бутилките и чашите.

Реб ме сръга и ми довери, както си въобразяваше, шепнешком:

— Щом ме види, че съм на кеф и почва да се заяжда. Такива са те, жените.

Оттеглихме се в салона, където се разположихме нашироко по канапета и фотьойли. Не ме беше грижа какво и как ще свирят. И аз самият бях леко фиркан от всичкото това евтино вино и ликьорите.

Докато музикантите се настроят, донесоха плодов сладкиш, после лешници и орехи с черупките.

За начало бяха избрали дует от Хайдн. Още от началния акорд го подкараха съвършено погрешно. Но упорстваха, вероятно с надеждата, че ще се напаснат. Така кълцаха и стържеха, че да се потресеш. Някъде по средата старецът избухна.

— Проклятие! — кресна той и запокити цигулката си на един стол. — Звучи отвратително! Май не сме във форма. Що се отнася до тебе — обърна се той към сина си, — по-добре е да се поупражняваш повечко, преди да свириш пред хора.