Хенри Милър - Nexus

— Когато един евреин се отвърне от религията си — продължи той, като несъмнено си мислеше за госпожа Есен — това е все едно масло да се превърне във вода. По-добре да станеш християнин, отколкото някой от тия млечно-водни… — той прехапа езика си, спомнил си за благоприличието. — Християнинът е евреин с разпятие в ръка. Той не може да забрави, че ние сме го убили — Исус, който е бил евреин като всички евреи, само че по-фанатичен. Не трябва да си християнин, за да четеш Толстой. Евреинът също го разбира. Хубавото на Толстой е било, че най-накрая е събрал куража да избяга от жена си… и да раздаде парите си. Лудият е блажен — него не го е грижа за парите. Християните само се преструват на луди — освен броеници и молитвеници те носят и застраховки за живот. Евреинът не разнася Псалмите със себе си — той ги знае наизуст. Дори и когато продава връзки за обувки, той си тананика някои стих. Когато един неевреин пее химн, звучи така, сякаш се готви за война. Напред, християнски воини. Как продължаваше? Все едно тръгва на война. Защо така? Те винаги тръгват на воина — със сабя в едната ръка и разпятие в другата.

Мона стана, за да се приближи. Господин Елфенбайн й протегна ръце, сякаш щяха да танцуват. Огледа я от главата до петите като аукционер. После каза:

— А какво играхте последно, моя Шаронска розо?

— „Зеленото какаду“ — отговори тя. (Тик-так-тик.)

— А преди това?

— „Песента на козлите“, „Лилиом“… „Света Жана“.

— Стоп! — той вдигна ръка. — „Дибук“ е по-подходяща за вашия темперамент. По-гинекологична. Как беше онази пиеса на Зудерман? Няма значение. А, да… „Магда“. Вие сте Магда, не сте Монна Ванна. Питам ви, как бих изглеждал в „Богът на отмъщението“? Дали съм Шилдкраут или Бен Ами? Дайте ми да играя „Сибир“, не „Прислужници в къщата“! — той я погали леко под брадичката. — Напомняте ми малко за Елиса Ланди. Да, може би с нещичко от Назимова. Ако бяхте по-закръглена, от вас можеше да стане втора Моджеска. „Хеда Габлер“ — това е за вас. Моята любима е „Дивата патица“. А след нея — „Играчът на Западния свят“. Но не на идиш. Боже опази!

Очевидно театърът беше най-любимата му тема. Преди години бил актьор, първо в Румелдумвица или някаква подобна дупка, после в „Талия“ на Бауъри. Там се запознал с Бен Ами. Някъде другаде — с Бланс Юрка. Освен това познавал Веста Тили, странна работа. И Дейвид Уорфийлд. Смяташе, че „Андрокъл и лъвът“ е бисер, но не беше на много високо мнение за останалите пиеси на Шоу. Много обичаше Бен Джонсън и Марлоу, както и Хазенклевер и фон Хофманщал.

— От красивите жени рядко излизат добри актриси — казваше той. — Винаги трябва да има някакъв дефект — по-дългичък нос или малко разногледи очи. Най-добре е да имаш необикновен глас. Хората винаги запомнят гласа. Например гласът на Полин Лорд. — Той се обърна към Мона. — И вие имате хубав глас. В него има кафява захар, и карамфил, и индийско орехче. Най-лошото нещо е американският глас — в него няма душа. Джейкъб Бен Ами имаше прекрасен глас… като хубава супа… той никога не гранясваше. Но той го влачеше насам-натам като костенурка. Жената трябва да култивира гласа над всичко. Освен това тя трябва да мисли повече и за това какъв е смисълът на пиесата… не за изисканата си кладница… имам предвид задница. Еврейските актриси обикновено имат твърде пищна плът — като вървят по сцената, се тресат като желе. Но в гласа им има мъки… Sorge 27 27 Sorge (нем.) — грижа, загриженост. — Бел.прев. . На тях не им се налага да си представят как дяволът изтръгва гърда с нажежената си маша. Да, грехът и мъките са най-добрите съставки. И малко фантазмус. Като у Уебстър или Марлоу. Обущар, който говори с дявола всеки път, когато отива до клозета. Или пък се влюбва в бобено стебло като в Молдавия. Сред ирландските актьори е пълно с луди и пияници, и глупостите, които говорят те, са свещени глупости. Ирландците винаги са поети, особено когато нищичко не знаят. И те са били измъчвани, може би не чак толкова, колкото евреите, но достатъчно. Никой не обича да яде картофи по три пъти на ден или да използва вила за клечка за зъби. Велики актьори са ирландците. Родени шимпанзета. Британците са твърде изтънчени, твърде ментализирани. Мъжкарска раса, но кастрирана…

На вратата ставаха някакви размирици. Сид Есен се връщаше от разходката си с две мръсни котета, които беше спасил. Жена му се опитваше да ги изпъди.

— Елфенбайн! — провикна се той и размаха каскета си. — Привет! Ти пък откъде се взе?