Джефри Арчър - Каин и Авел

Уилям продължи да чака — надяваше се госпожа Брукс да каже още нещо. Тя обаче замълча, затова младежът й обясни как е разпродал имуществото на съпруга й. Тя го изслуша със сведени очи.

— А сега, госпожо Брукс, тъй като сте поръчителка на заема, теглен от мъжа ви, стигаме до въпроса за личното ви имущество. — Той разлисти папката. — Разполагате с около осемдесет хиляди долара в инвестиции — това, струва ми се, са пари на родителите ви, а също със седемнайсет хиляди четиристотин петдесет и шест долара на личен влог.

Посетителката вдигна очи.

— Похвално е, господин Каин, че сте запознат толкова добре с финансите ми. Но трябва да добавите и Бъкхърст Парк — къщата ни във Флорида, която се води на името на Макс, а също накитите ми, които струват доста пари. По мое мнение всичко това възлиза на триста хиляди долара, точно колкото ви дължим, и съм се постарала възможно най-бързо да разпродам каквото имам и да се разплатя.

Гласът й трепереше едва доловимо. Уилям погледна захласнато и възхитено жената.

— Госпожо Брукс, банката няма намерение да ви отнеме всичко до последната вещ, която притежавате. С ваше съгласие бихме искали да продадем акциите и дяловете ви. Нашето становище е, че всичко останало, което споменахте, включително къщата, трябва да останат ваше притежание.

Посетителката се поколеба.

— Признателна съм за проявената щедрост, господин Каин. И все пак не желая да остана в дълг към банката ви, смятам и да разсея сянката, паднала върху името на съпруга ми. — Отново лекото трептене, което обаче бързо бе потиснато. — При всички положения съм решила да продам къщата във Флорида и час по-скоро да се върна в дома на родителите си.

Сърцето на Уилям заби по-учестено, когато той чу, че младата жена смята да се върне в Бостън.

— Все пак може би ще се споразумеем за продажбата на къщата — рече той.

— Защо да не го направим още сега! — отбеляза с равен глас жената. — Можете да приберете цялата сума.

Уилям се опита да си уговори още една среща.

— Хайде да не избързваме с решението. Според мен е разумно да се посъветвам с колегите си и отново да го обсъдя с вас.

Посетителката вдигна лекичко рамене.

— Както искате. При всички положения не държа аз да осъществя продажбата, но не бих искала и да ви създавам неудобства.

Младежът премигна.

— Трябва да ви призная, госпожо Брукс, че съм изненадан от великодушното ви отношение. Поне ми разрешете удоволствието да ви поканя на обяд.

Тя се усмихна за пръв път — върху дясната й буза се образува трапчинка, за която Уилям не бе и подозирал. Той я загледа като омагьосан и се постара по време на дългия обяд в „Риц“ да я види отново. Когато се върна в кабинета си, отдавна беше минало три часът.

— Дълъг обяд, Уилям — отбеляза Тони Симънс.

— Да. Проблемът с Брукс се оказа по-заплетен, отколкото бях очаквал.

— Докато преглеждах книжата, ми се видя доста прост — възрази другият мъж. — Вдовицата не роптае срещу предложението ни, нали? Мен ако питаш, сме доста щедри при така стеклите се обстоятелства.

— Да, и тя е на такова мнение. Наложи се да я убеждавам да не се разделя и с последния си цент колкото да напълни трезорите ни.

Тони Симънс го зяпна невярващо.

— Сякаш говори не Уилям Каин, когото познаваме и обичаме, а друг човек. Всъщност банката никога не е имала по-изгоден случай да се покаже великодушна.

Уилям се свъси. Още откакто беше постъпил в банката, те двамата с Тони Симънс застъпваха различно мнение за бъдещето на фондовия пазар. От ноември 1928 година, когато Хърбърт Хувър бе избран за президент, индексът Дау Джоунс непрекъснато се покачваше. Само десет дни по-късно Нюйоркската фондова борса бе отбелязала рекордния обем от над шест милиона акции, изтъргувани за един ден. Но Уилям бе повече от сигурен, че това покачване, подхранвано от големия приток на пари, идващи от автомобилостроенето, ще доведе до инфлация и нестабилност. Тони Симънс пък бе убеден, че покачването ще продължи, затова и когато на заседанията на управителния съвет Уилям препоръчваше да са по-предпазливи, всички неизменно се опълчваха срещу него. Виж, с парите от наследството той разполагаше със свободата да следва шестото си чувство, ето защо започна да влага големи суми в земя, злато, стоки и дори в старателно подбрани картини на импресионисти и остави едва петдесет на сто от парите си в акции.

Банката на Федералния резерв в Ню Йорк обяви с указ, че няма да приспада от капитала заемите, взети от банки, отпускащи на клиентите си пари единствено с цел борсови спекулации, и Уилям си каза, че това е първият пирон, забит в ковчега на спекулантите. Без да губи и миг, провери какви заеми са одобрявани в „Каин и Кабът“ и видя, че банката е отпуснала над двайсет и шест милиона долара за спекулации. Помоли Тони Симънс да си ги приберат, защото при такава държавна политика цените на акциите рано или късно неминуемо ще паднат. На месечното заседание на управителния съвет двамата само дето не се сбиха, но предложението на Уилям бе отхвърлено с дванайсет гласа „против“ и само два „за“.