Джефри Арчър - Каин и Авел

— От девет месеца, Кейт, и на мен ми се иска да ви кажа нещо, не по-малко притеснително от това.

— Значи ще поостанете няколко дни, нали, Уилям?

— Да, Кейт, ще остана.

Същата вечер тя го настани в голямата стая за гости в Бъкхърст Парк. След време Уилям винаги щеше да си спомня за онези няколко дни като за златната интерлюдия към живота му. Яздеше заедно с Кейт и тя винаги се оказваше по-бърза. Плуваше с нея и тя винаги стигаше по-надалеч. Разхождаше се с младата жена и винаги се уморяваше пръв, затова накрая се видя принуден да поиграе покер с Кейт — за три часа и половина спечели точно толкова милиона долара.

— Може ли да се издължа с чек? — попита високопарно младата жена.

— Забравяте, госпожо Брукс, че знам точно колко пари притежавате, но ви предлагам ето какво: да играем, докато си върнете парите.

— Сигурно ще ни отнеме няколко години — засмя се Кейт.

— Нямам нищо против да почакам — отвърна младежът.

Хвана се, че й разказва случки, отдавна погребани в миналото, неща, които не бе споделял дори с Матю — колко много е уважавал баща си, колко е обичал майка си, колко сляпо е мразел Хенри Осбърн, какви дръзки мечти има за „Каин и Кабът“. На свой ред тя му разправи за детството си в Бостън, за това как е ходела на училище във Вирджиния и се е омъжила съвсем млада за Макс Брукс.

След пет дни се сбогува на гарата с Уилям, а той я целуна за пръв път.

— Сигурно се изхвърлям, Кейт, но се надявам някой ден чувствата ти към мен да са по-силни, отколкото са били към Макс.

— Вече са по-силни — пророни тя едва чуто.

Уилям се взря в лицето й.

— Гледай да не изчезваш от живота ми за още девет месеца.

— Няма как да го направя, нали ми продаде къщата.

Младежът не помнеше след смъртта на баща си да се е чувствал толкова спокоен и щастлив и докато се прибираше в Бостън, се зае да съставя отчета за продажбата на Бъкхърст Парк, мислите му обаче постоянно го връщаха към Кейт и последните пет дни. Тъкмо преди влакът да навлезе в Южната гара, написа с красивия си, но нечетлив почерк кратко писъмце.

Кейт,

Вече ми липсваш. А сме се разделили само преди няколко часа. Много те моля, пиши ми кога ще се върнеш в Бостън. Междувременно ще се заема с делата на банката. Установявам, че успявам да не мисля за теб доста дълго (плюс-минус 5 минути).

С обич,

Тъкмо пусна писмото в пощенската кутия на Чарлс стрийт, когато вниманието му бе привлечено от виковете на вестникарчето и той съвсем забрави за Кейт.

— Срив на Уолстрийт!

Грабна един от вестниците и прегледа набързо уводната статия на първа страница. За една нощ котировките се бяха сринали — според някои финансисти пазарът просто се намествал, според Уилям обаче това бе началото на краха, който той бе предрекъл още преди няколко месеца. Веднага се върна в банката и отиде право в кабинета на председателя на управителния съвет.

— Сигурен съм, че в крайна сметка нещата ще се уталожат — опита се да го успокои Алан Лойд.

— Друг път! — извика Уилям. — Пазарът е задръстен с дребни вложители, въобразили си, че ще забогатеят бързо. Сега ще се юрнат да си спасяват кожите. Толкова ли не виждаш, че балонът всеки момент ще се спука. Ще продам всички акции до последната. До края на годината пазарът ще се срине окончателно, предупредих те, Алан, още през февруари.

— Пак не съм съгласен с теб, Уилям, но за утре ще насроча заседание на управителния съвет в пълен състав. На него ще обсъдим по-подробно становището ти.

— Благодаря ти — рече младежът.

Върна се в кабинета си и отново се свърза с Алан по вътрешната линия.

— Забравих да ти кажа. Срещнах момичето, за което ще се оженя.

— Тя знае ли? — попита другият мъж.

— Не — отвърна Уилям.

— Всичко е ясно — подсмихна се Алан. — Значи сватбата ти ще прилича доста на твоя подход като банкер. Всички, които са пряко засегнати, ще узнаят решението ти едва след като ти вече си го взел.

Уилям също се засмя, вдигна слушалката на другия телефон и се разпореди да продадат всичките му големи пакети акции. Тони Симънс тъкмо беше отворил вратата, стоеше на прага и гледаше младежа — очевидно смяташе, че си е изгубил ума.

— Както е тръгнало, ще се докараш до просешка тояга. Бива ли да продаваш пакетите при сегашните котировки?

— Ще загубя много повече, ако ги задържа — обясни Уилям.

За седмица загуби над един милион долара, което би сломило по-неуверен човек.

На другия ден, по време на заседанието на управителния съвет също загуби — само шест души от общо четиринайсет подкрепиха предложението му банката да се отърве от пакетите акции, които притежава. Тони Симънс убеди съвета, че ще е безотговорно, ако не поизчакат още малко. Уилям все пак извоюва и една малка победа — колегите му се съгласиха с него, че не бива да купуват още акции.