Джефри Арчър - Каин и Авел

Тъкмо докато се занимаваше с такъв случай, младежът наруши едно от златните правила на банката и влезе в лични отношения с клиентката. Тя се казваше Катрин Брукс, а съпругът й Макс Брукс, бе теглил от „Каин и Кабът“ над един милион долара, които да вложи през 1925 година в земя, чието търсене във Флорида се бе повишило рязко, инвестиция, която Уилям за нищо на света не би одобрил, ако по онова време работеше в банката. В Масачузетс обаче Макс Брукс си беше нещо като герой, тъй като бе сред смелчаците, престрашили се да летят с аеростати и аероплани, на всичкото отгоре бе и близък приятел на Чарлс Линдбърг. Брукс бе загинал трагично, когато самолетът, който управлявал, се издигнал на цели три метра над земята и само след стотина метра се блъснал в дърво, гибел, отразена по вестниците надлъж и шир в Щатите като тежка загуба за нацията.

Като представител на банката Уилям веднага се зае с имуществото на Брукс, който още преди смъртта си бе неплатежоспособен, и се опита да намали загубите на „Каин и Кабът“, като разпродаде цялата земя във Флорида, освен двата акра, където се намираше семейният дом. Въпреки това загубите на банката пак възлизаха на триста хиляди долара. Някои от директорите укориха, макар и с половин уста, Уилям, задето е побързал да разпродаде земята, решение, което Тони Симънс не бе подкрепил. Уилям настоя това да се впише в протокола на заседанието и след няколко месеца напомни на финансовия директор, че ако са задържали земята, банката е щяла да изгуби почти изцяло първоначалната инвестиция, възлизаща на един милион. С тази си прозорливост не му стана по-симпатичен, затова пък останалите членове на управителния съвет си дадоха сметка колко напред в бъдещето вижда той.

След като разпродаде всичко, с което Макс Брукс бе обезпечил заема си от банката, Уилям насочи вниманието си към госпожа Брукс, която бе сред поръчителите на покойния си съпруг. Младежът винаги се опитваше да осигури такива поръчители на заемите, теглени от банката, но за нищо на света не препоръчваше приятелите му да стават поръчители, колкото и сигурни да бяха те в начинанието: провалът почти задължително създаваше големи неприятности на поръчителя.

Уилям написа на госпожа Брукс официално писмо, в което й предлагаше да се срещнат, за да обсъдят нещата. Беше изчел най-прилежно папката с документите на Брукс и знаеше, че вдовицата е едва двайсет и две годишна, че е дъщеря на Андрю Хигинсън, глава на стар прочут бостънски род, и разполага със значителни лични средства. Никак не му се искаше да я кара да плаща с тях просрочения заем към банката, но както никога, те с Тони Симънс бяха единодушни, че нямат друг изход, затова младежът се подготви за неприятна среща.

Но не беше включил в сметките самата Катрин Брукс. След време щеше да си спомня най-подробно какво точно се е случило оная сутрин. Двамата с Тони Симънс си бяха разменили доста резки думи заради голяма инвестиция в мед и калай, която младежът искаше да препоръча на управителния съвет. В промишлеността имаше все по-голямо търсене на двата метала и Уилям беше убеден, че не след дълго ще има недостиг на мед и калай в цял свят. Тони Симънс не искаше да го подкрепи и настояваше да влагат повече пари във фондовия пазар. Младежът още бе погълнат от това, когато секретарката доведе в кабинета госпожа Брукс. С плахата си усмивка тя в миг разсея мислите му за медта, за калая и за всеки друг недостиг по света. Още преди да е седнала, Уилям отиде от другата страна на писалището и придърпа към нея стола, сякаш се опасяваше, че погледне ли я по-отблизо, тя ще изчезне като мираж. Никога досега не бе срещал жена, тъй прелестна като Катрин Брукс. Дългата й руса къдрава коса се спускаше на буен водопад по раменете, няколко кичура се бяха измъкнали при слепоочията и се подаваха чаровно изпод шапката. Жената още беше в траур, това обаче ни най-малко не прикриваше красотата на стройното й тяло. Посетителката бе с тънък кокал, залог, че ще изглежда добре на всяка възраст. Беше с огромни кафяви очи. В тях се четеше стъписване и уплаха.

Уилям се помъчи да говори делово.

— Моите съболезнования, госпожо Брукс. Много се натъжих, когато научих за кончината на съпруга ви, и наистина съжалявам, че се наложи да ви каня днес тук.

В едно-единствено изречение — две лъжи, които допреди пет минути щяха да бъдат истина. Младежът зачака посетителката да каже нещо.

— Благодаря ви, господин Каин. — Имаше нежен гърлен глас. — Знам за задълженията си към банката и ви уверявам, че ще сторя всичко по силите си, за да ги изплатя.