Джефри Арчър - Каин и Авел

Уилям се притесни. След убедителното, премерено изложение на Коен нямаше смисъл да се осланя на непоклатимата логика и да напада политическата платформа на противниците си. Въпреки всичко бе длъжен да го изобличи в твърденията му, че е изразител на надеждата и вярата в човешкия дух. Насочи усилията си първо към това да отхвърли някои от обвиненията на Кросби, после се противопостави на доводите на Коен, като изрази вярата си в способността на американската система да постига чрез конкуренцията най-добри резултати и в духовната, и в стопанската сфера. Усети, че е изиграл чудесно защитната игра, но толкоз, и седна, примирен, че Коен го е победил.

Кросби стана, за да отговори на своя противник. Започна яростно, сякаш се канеше да разгроми не само Уилям и Матю, но и Коен, и попита присъстващите дали биха застанали зад един „враг на народа“, който тази вечер е сред тях. Дълго оглежда залата — някои се свиха притеснени на столовете си и замълчаха, дори заклетите привърженици на Кросби впериха погледи в обущата си. Сетне младежът се наведе напред и ревна:

— Той е пред вас. Току-що говори. Казва се Уилям Лоуел Каин. — Без да поглежда към мястото, където седеше Уилям, Кросби махна с ръка натам и продължи да крещи: — Банката му притежава рудници, където миньорите мрат като мухи колкото да изкарат на собствениците още един милион дивиденти годишно. Банката му подкрепя кървавите продажни диктатури в Латинска Америка. Именно чрез нея Конгресът на САЩ получава подкупи, за да мачка дребните фермери. Банката му…

Словоизлиянието продължи няколко минути. Уилям седеше и мълчеше ледено, като от време на време си записваше припряно нещо в тефтера. Тук-там в залата вече се чуваха възгласи: „Стига!“. На свой ред привържениците на Кросби подвикваха в негова подкрепа. Официалните лица се споглеждаха притеснено.

Времето, отпуснато на Кросби, вече изтичаше. Той вдигна юмрук и заяви:

— Господа, според мен изходът от задънената улица, в която са се озовали Щатите, е на някакви си двеста метра от тази зала. Там се възправя „Уайднър“, най-голямата частна библиотека в света. Посещават я бедни учени имигранти наред с най-просветените умове на Америка, така щото да натрупат още познания и светът да се радва на по-голямо благоденствие. Благодарение на какво съществува тя? Библиотеката я има, защото преди шестнайсет години някакъв си богат бонвиван е имал нещастието да се качи на увеселителния лайнер „Титаник“. Мен ако питате, госпожи и господа, американският народ трябва да връчи на всеки член от управляващата класа билет за отделна каюта на титаника на капитализма и чак тогава богатствата, натрупани на нашия велик континент, ще бъдат отприщени и ще служат на свободата, равенството и напредъка.

Докато слушаше речта на Кросби, Матю изпита най-различни чувства: ликуване, че след тази издънка победители са те с Уилям, притеснение от поведението на противника, гняв, задето той си е позволил да спомене „Титаник“. Нямаше представа как Уилям ще постъпи след такава провокация.

Тишината беше, общо взето, възстановена и водещият отиде на катедрата и оповести:

— Господин Уилям Лоуел Каин.

Уилям отиде на катедрата и огледа присъстващите в залата, притихнали в очакване.

— По мое мнение възгледите, изразени от господин Кросби, не заслужават отговор.

После си седна на мястото. Известно време всички мълчаха изненадани, сетне заръкопляскаха бурно.

Водещият се върна на катедрата, но явно не знаеше как да постъпи. Някъде зад него се чу глас, разсеял напрежението.

— С ваше разрешение, господин водещ, бих искал да помоля господин Каин да използвам неговото време — извика Тадиъс Коен.

Уилям кимна на водещия.

Коен отиде при катедрата и замига притеснено, с което спечели симпатиите на всички.

— Отдавна се знае — подхвана младежът, — че най-голямото препятствие пред успеха на демократичния социализъм в Съединените щати е екстремизмът на някои от привържениците му. Едва ли нещо може да онагледи този тъжен факт по-ясно от речта на колегата днес. Склонността да се вреди на прогресивното дело с призиви за физическото изтребление на онези, които му се противопоставят, би била разбираема у един кален в битките имигрант, ветеран от сражения в чужбина, по-ожесточени от нашите. В Щатите обаче тя е непростима и отблъскваща. Лично аз се извинявам най-чистосърдечно на господин Каин.

Този път всички изръкопляскаха на мига. Присъстващите до последния човек станаха на крака и продължиха да аплодират младия оратор.