Джефри Арчър - Каин и Авел

За нищо време се превърнаха в едни от най-големите знаменитости на университета, познати сред cognoscenti 5 5 Посветените (ит.). — Б.пр. като Зубъра и Сладура. Всички във висшето общество на Бостън бяха единодушни, че момичето, което се омъжи за Уилям Каин или Матю Лестър, може да не се притеснява за бъдещето, но всеки път, когато обнадеждените майки се появяваха със своите свежички като пъпки щерки, баба Каин и баба Кабът ги отпращаха най-безцеремонно.

На 18 април 1927 година Уилям отпразнува двайсет и първия си рожден ден, като отиде на последната сбирка на попечителите на фонда. Алан Лойд и Тони Симънс бяха приготвили всички книжа за подпис.

— Е, драги ми Уилям — подхвана Мили Престън така, сякаш от плещите й се бе смъкнала непосилна отговорност, — сигурна съм, че ще се справиш не по-зле от нас.

— Надявам се, госпожо Престън. При всички положения, ако реша някога да изгубя за един ден половин милион долара, знам към кого да се обърна.

Мили Престън се изчерви като домат и дори не се опита да отвърне на язвителното подмятане.

Сега фондът възлизаше на над двайсет и осем милиона долара и Уилям вече бе решил как да умножи парите, освен това си бе поставил задачата, докато завърши Харвардския университет, да спечели сам първия си милион. В сравнение със сумата във фонда това не бяха много пари, ала наследеното богатство имаше за него далеч по-малко значение от онова, което се трупаше в сметката му в банката на Лестър.

Бабите се опасяваха от поредния щурм на хищни девойки, ето защо пратиха през лятото Уилям и Матю на дълга обиколка из Европа, оказала се твърде успешна и за двамата. Матю преодоляваше всички езикови бариери и не пропусна европейска столица, в която да не си намери гадже. Младежът уверяваше Уилям, че любовта е от стоките, за които имало търсене навсякъде по света. Колкото до Уилям, той си издейства да го представят на директорите на повечето големи европейски банки и на свой ред увери Матю, че за парите също имало търсене навсякъде по света. От Лондон и Берлин до Рим двамата младежи оставяха подире си куп разбити сърца и куп възхитени банкери. Когато през септември се върнаха в Харвард, и двамата бяха готови да залегнат над учебниците — тази година им предстоеше да се дипломират.

Баба Каин почина на осемдесет и пет години през суровата зима на 1927 година и Уилям плака за пръв път от смъртта на майка си.

— Я не се вдетинявай — скастри го Матю, след като дни наред търпя киселото му настроение. — Бабката си е поживяла добре, разполагала е с предостатъчно време да провери от кой род е Бог, дали от Кабът или от Лоуел.

Уилям пропусна покрай ушите си богохулните думи, които приживе бе ценил у баба си толкова много, и й организира погребение, на което тя би се гордяла да присъства. Достолепната дама пристигна на гробищата в черна катафалка, марка „Пакард“ („И дума да не става да се кача на тая страхотия — само през трупа ми“, но както се оказа, само с трупа й), и това неразумно превозно средство би било единственото, за която тя би укорила Уилям, инак погребението беше безупречно. След смъртта й през последната си година в Харвард Уилям се впусна да учи още по-настървено. Реши да прави, да струва, но в нейна памет да спечели най-високото отличие по математика. Баба Кабът се спомина след, има-няма, половин година, очевидно, както отбеляза Уилям, защото вече нямаше с кого да си бъбри.

През февруари 1928 година Уилям бе посетен от председателя на Дружеството на спорещите. Следващия месец щяло да има прения на тема „Социализъм или капитализъм за бъдещето на Щатите“ и както би могло да се очаква, Уилям бе помолен да отстоява позициите на капитализма.

— А какво щеше да стане, ако ви кажех, че държа да отстоявам интересите на онеправданите маси? — попита Уилям изумения председател — почувства се леко засегнат, задето някакъв непознат си прави изводи за възгледите му само въз основа на това, че той е наследил прочуто име и преуспяваща банка.

— Решихме, Уилям, че ще предпочетете да…

— Както и да е. Приемам поканата. Доколкото разбирам, имам правото сам да си избера партньора?

— Естествено.

— Добре тогава. Избирам Матю Лестър. Мога ли да знам кои ще са нашите противници?

— Ще бъдете уведомен едва предния ден, след като разлепим обявите.

Следващия месец Матю и Уилям замениха критиките, които по време на закуска отправяха към вестниците с техните писания за левите и десните, и вечерните си спорове за смисъла на живота с обсъждане на стратегията, която ще приложат по време на „Голямата препирня“, както състудентите им започнаха да наричат вече насрочения дебат. Уилям реши, че Матю трябва да започне пръв.