Джефри Арчър - Каин и Авел

— Освен внук, и внучка — повтори Уилям.

— Да, казва се Анабел — съобщи му Кейт.

— А внукът ми? — поинтересува се за пръв път Уилям.

Кейт му каза името и той се усмихна. Излъга го, но само наполовина.

— Много се радвам! — възкликна мъжът й. — Е, върви в Сан Франциско и виж какво може да се направи. Предай му, че го обичам.

Вече беше чувал тези думи от устата на друг старец, който бе на път да изгуби сина си.

Кейт не помнеше откога не се е чувствала така щастлива, както тази вечер. Обади се на Ричард, за да съобщи, че следващата седмица ще му погостува и ще му занесе добри новини.

Когато след три седмици тя се върна в Ню Йорк, Уилям с радост узна, че Ричард и Флорентина ще дойдат в края на ноември — по-рано не можели да напуснат Сан Франциско. Кейт взе да му разказва какви успехи жънели, как малкият Уилям Каин направо бил одрал кожата на дядо си и всички очаквали с нетърпение да им погостуват в Ню Йорк.

Уилям я изслуша внимателно — и той се чувстваше щастлив, в мир със себе си. Вече бе започнал да се притеснява, че ако не си дойде скоро, Ричард никога няма да се върне в Ню Йорк и тогава председателското място в банката ще падне в ръчичките на Джейк Томас, последното нещо, което Уилям искаше.

Следващия понеделник се върна след дълго отсъствие на работа в бодър дух — беше се възстановил напълно след втория инфаркт и сега чувстваше, че има за какво да живее.

— Не прекалявайте — беше го предупредил умният млад лекар, но Уилям бе решен да се утвърди наново като председател на управителния съвет и директор на банката, за да разчисти пътя за единствения си син.

На влизане в „Лестър“ го посрещна портиерът, който му съобщи, че Джейк Томас го издирвал и вече го бил търсил и у тях. Уилям благодари на стареца, единствения човек в банката, работил тук по-дълго от него.

— Нищо не е чак толкова важно, че да не може да почака — рече банкерът.

— Така си е, уважаеми господине — съгласи се възрастният мъж.

Уилям се запъти бавно към кабинета си. Завари вътре трима от членовете на управителния съвет — вече заседаваха с Джейк Томас, разположил се на председателското място.

— Май отсъствах прекалено дълго — подхвана през смях Уилям. — Да не би вече да не съм председател на управителния съвет?

— Разбира се, че си, Уилям. Добре дошъл — викна Джейк Томас и побърза да стане от стола му.

Уилям така и не бе свикнал с това, че Томас му говори на малко име. Младоците си позволяваха прекалено много волности. Томас сигурно нямаше и четирийсет, беше в банката едва от няколко години, а вече се държеше свойски.

— Какво се е случило? — попита Уилям.

— Пак си имаме неприятности с Авел Розновски — обясни безизразно Джейк Томас.

Уилям усети как го присвива под лъжичката и седна на най-близкия кожен фотьойл.

— Какво иска пак? — попита със сетни сили. — Няма ли да ме остави да доживея дните си в мир?

Джейк Томас се изправи и отиде при него.

— Въз основа на точка седма от правилника на банката иска да свика заседание на управителния съвет с една-едничка цел — да те отстрани от председателското място.

— Не може. Не притежава задължителните осем процента, а според правилника на банката председателят трябва да бъде уведомен незабавно, ако външен човек се сдобие с дял от осем на сто.

— Твърди, че до утре ще ги притежава.

— Невъзможно! — отсече Уилям. — Следя внимателно движението на акциите. Никой няма да продаде дела си на Розновски. Никой.

— Питър Парфит — напомни Джейк Томас.

— А, не — усмихна се победоносно Уилям. — Преди година изкупих чрез трето лице дяла му.

Джейк Томас го погледна стъписан. Известно време всички мълчаха. За пръв път Уилям си даде сметка колко му се иска на Томас да е следващият председател на „Лестър“.

— Е — вметна младокът, — няма как да си затворим очите за твърденията на Розновски, че до утре ще притежава осемте процента, даващи му право да определя трима от членовете на управителния съвет и в продължение на три месеца да има последната дума във всяко важно решение, взимано в банката. Ти, Уилям, сам си наложил тази точка в правилника, за да затвърдиш положението си. Освен това Розновски възнамерява да разгласи решението си с обяви из цялата страна. За капак заплашва, че ако срещне съпротива, ще направи всичко възможно банка „Лестър“ да бъде погълната от хотелска верига „Барон“. Даде да се разбере недвусмислено, че ще се откаже от намеренията си само при едно условие.