Джефри Арчър - Каин и Авел

— И какво е то? — попита Уилям.

— Да подадеш оставка като председател на управителния съвет — отвърна Джейк Томас.

— Та това е изнудване! — почти изкрещя Уилям.

— Сигурно, но ако до обяд в понеделник не подадеш оставка, Розновски смята да осведоми за намеренията си всички акционери на банката. Вече е купил рекламни карета в четирийсет вестници и списания.

— Този тип е полудял — тросна се Уилям.

Извади от горния джоб на сакото си носна кърпа и попи потта, избила по челото му.

— И това не е всичко — допълни Джейк Томас. — Розновски настоя никой от семейство Каин да не те замества през следващите десет години и ти да подадеш оставка безусловно, без да се позоваваш на разклатеното си здраве или на някаква друга причина.

Младият банкер подаде на Уилям някакъв документ — върху горния край на листа се мъдреше името на хотелска верига „Барон“.

— Наистина е полудял — повтори Уилям, след като хвърли един поглед на писмото.

— Въпреки това свиках за утре заседание на управителния съвет — поясни Томас. — В десет часа. Смятам, Уилям, че трябва да обсъдим по-подробно исканията му.

Тримата членове на управителния съвет оставиха Уилям сам в кабинета му и до края на деня при него не дойде никой. Той се опита да се свърже с неколцина от другите директори, но размени няколко думи само с един-двама от тях и не остана убеден, че те ще го подкрепят. Даде си сметка, че положението му не е никак розово, ала реши, че докато никой, освен него, не притежава осем на сто от акциите, няма от какво да се притеснява, и се зае да разработва стратегия, чрез която да запази контрола си в управителния съвет. Прегледа списъка на акционерите. Поне доколкото можеше да прецени, никой от тях не смяташе да се разделя със своя дял. Засмя се. Каквито и планове да кроеше, Авел Розновски щеше да удари на камък. Прибра се рано и каза на Кейт само да отложи гостуването на Ричард, после се затвори в кабинета си, за да обмисли още веднъж как да разгроми за последно Розновски. Легна си чак в три след полунощ, затова пък вече бе решил какво точно да направи: да отстрани от управителния съвет Джейк Томас, така че Ричард да заеме мястото му.

На другия ден, за когато бе насрочено заседанието, отиде рано в банката и убеден в победата си, зачака в своя кабинет, където прегледа още веднъж онова, което си бе нахвърлял. Смяташе, че не е пропуснал нищо. В десет без пет секретарката му се обади по вътрешната линия:

— Търси ви някой си господин Розновски.

— Моля? — възкликна Уилям.

— Господин Розновски.

— Господин Розновски?! — повтори невярващо той. — Свържете ме — добави с треперещ глас.

— Господин Каин?

Отново едва доловимият акцент, който Уилям нямаше да забрави никога.

— Аз съм. Какво искате пак?

— Според правилника на банката съм длъжен да ви уведомя, че вече притежавам осем на сто от „Лестър“ и смятам да се възползвам от точка седма, ако до понеделник на обяд не удовлетворите исканията ми.

— Как се сдобихте с последните два процента? — изпелтечи Уилям.

Розновски затвори. Уилям прегледа набързо списъка на акционерите — кой ли го беше предал? Още трепереше, когато телефонът иззвъня отново.

— Заседанието на управителния съвет ще започне всеки момент, господине.

Точно в десет Уилям влезе в заседателната зала. Огледа масата и най-неочаквано осъзна, че почти не познава повечето млади членове. Последния път, когато беше водил битка в същата тази заседателна зала, не бе познавал никого, а пак беше спечелил. Подсмихна се, почти сигурен, че все още може да победи Авел Розновски, и се изправи, за да се обърне към управителния съвет.

— Господа, заседанието днес е свикано, защото в банката е постъпило искане от господин Авел Розновски от хотелска верига „Барон“ — един престъпник с влязла в сила присъда, който има наглостта да ме заплашва, че ще се възползва от осемте си процента от акциите на „Лестър“, за да ни притиска до стената, и ако не подам безусловно оставка като директор и председател на управителния съвет, щял да погълне банката. Всички вие знаете, че до излизането ми в пенсия остават само девет години и ако напусна преди това, финансовият свят ще го изтълкува превратно. — Уилям си погледна бележките и реши да изиграе своя коз. — Готов съм, господа, да предоставя на банката целия си дял и още десет милиона от личните си средства, така че да противодействате на всеки ход на господин Розновски и да бъдете сигурни, че „Лестър“ няма да претърпи финансови загуби. При тези обстоятелства, господа, се надявам на пълната ви подкрепа в битката ми с Авел Розновски. Сигурен съм, че не сте от хората, които ще се поддадат на такова просташко изнудване.