Джефри Арчър - Каин и Авел

Уилям се притесняваше и от новото поколение банкери, работещи в управителния съвет на „Лестър“. Джейк Томас, току-що назначен за заместник-председател, бе най-вероятният наследник на Уилям на председателското място. Беше завършил с отличие Принстънския университет, но това не му пречеше да е повърхностен и припрян — според Уилям прекалено припрян и амбициозен, все качества, които не правеха чест на човек, домогващ се до председателския стол на „Лестър“. Явно се налагаше Уилям да удържа положението до шейсет и петия си рожден ден и да се опита да убеди Ричард да се върне на всяка цена, но годините минаваха и на него му беше все по-трудно да се вслушва в гласа на здравия разум. Добре поне че Вирджиния бе случила на мъж и вече чакаше дете. Ако Ричард не се прибереше и не се откажеше от момичето на Розновски, Уилям смяташе да остави всичко на Вирджиния, стига тя да му родеше внук.

Той работеше в кабинета си в банката, когато получи първия сърдечен пристъп. Не беше тежък. Лекарите му казаха да си починел, щял да живее още двайсет години. Уилям обясни на личния си лекар, поредния умен младеж, че иска да поживее само още десет години, докато изтече мандатът му като председател на управителния съвет на банката.

Наложи се да полежи няколко седмици вкъщи и волю-неволю преотстъпи на Джейк Томас цялата отговорност за решенията в банката, но веднага щом се върна, даде недвусмислено да се разбере кой тук командва парада от страх да не би в негово отсъствие Джейк да си е присвоил прекалено голяма власт.

От време на време Кейт набираше смелост да го помоли да й разреши да се свърже с Ричард, Уилям обаче продължаваше да се инати и да отсича:

— Момчето знае, че може да се прибере когато поиска. Единственото, което трябва да направи, е да сложи край на отношенията си с тази хитруша.

В деня, когато Хенри Осбърн се самоуби, Уилям получи втория инфаркт. Кейт седя цяла нощ край леглото му, да не би мъжът й да умре, той обаче прескочи трапа — искаше да разбере как ще приключи делото срещу Авел Розновски. Когато накрая Розновски се отърва с половин година условно и глоба от двайсет и пет хиляди долара, Уилям не се изненада колко лека е присъдата. Беше близо до ума, че блестящият му адвокат ще успее да се споразумее с прокуратурата.

Виж, Уилям бе изненадан, че се чувства донякъде гузен и е изпитал облекчение, задето Авел Розновски не се е озовал в затвора.

След процеса вече не се притесняваше, че Розновски може да пусне за продажба всичките си акции от „Интерстейт Еъруейс“. И този път беше подготвен. Ала отново не се случи нищо. Седмиците минаваха и Уилям започна да губи интерес към Чикагския барон — сега го вълнуваше единствено Ричард, когото му се искаше все по-неудържимо да види. „Старостта и страхът от смъртта ни променят“, беше чел навремето някъде.

Една септемврийска сутрин сподели с Кейт своето желание. Тя не го попита защо е променил мнението си, стигаше й, че мъжът й най-сетне иска да види единствения си син.

— Веднага ще се свържа със Сан Франциско и ще ги поканя и двамата — отвърна Кейт и бе приятно изненадана, че при думите „и двамата“ мъжът й не е подскочил като ужилен.

— Добре ще направиш — отвърна тихо Уилям. — Много те моля, предай на Ричард, че искам да го видя още веднъж, преди да умра.

— Я не ставай за смях, скъпи. Лекарят каза, че ако не се преуморяваш, ще живееш още двайсет години.

— Искам само да довърша мандата си като председател на управителния съвет и да видя как Ричард заема мястото ми в банката. Друго не ми трябва. Защо, Кейт, не отидеш пак в Сан Франциско и не предадеш на Ричард какво съм казал?

— В какъв смисъл да отида пак? — попита притеснена тя.

Уилям се усмихна.

— Знам, скъпа, че доста честичко отскачаш до там. През последните две години, замина ли в командировка, все се оправдаваш, че ще идеш да се видиш с майка си, но след смъртта й миналата година ставаш все по-неубедителна. Женени сме от двайсет и осем години и мисля, че вече познавам всичките ти навици. Хубава си, както в деня, когато те видях за пръв път, но не ми се вярва, скъпа, на петдесет и четири години да си хванала любовник. Не беше кой знае каква философия да се досетя, че ходиш при Ричард.

— Да, виждам се с него — потвърди Кейт. — Защо досега не си споменавал, че знаеш?

— Дълбоко в себе си се радвах — отвърна мъжът й. — Нямаше да го понеса, ако синът ни бе загубил всякаква връзка с нас. Той как е?

— И двамата са добре, освен внук, вече имаш и внучка.