Джефри Арчър - Каин и Авел

— Виж какво, Джордж, поемаш хотелската верига най-малко за три месеца, докато ние с господин Джилкс подготвим защитата. Дано не се налага да я управляваш сам и след това — рече той и се опита да се засмее.

— Няма да се наложи, Авел, сигурен съм. Господин Джилкс ще те измъкне, ще видиш. — Джордж взе дипломатическото куфарче и докосна своя приятел по ръката. — Усмихни се — заръча му той и си тръгна.

— Направо не знам какво щях да правя без Джордж — сподели Авел с адвоката, след като двамата седнаха в хола. — Преди близо четирийсет години пристигнахме с един кораб в Щатите и оттогава сме преживели заедно какво ли не. Сега над главите ни са надвиснали още по-черни облаци. Да се захващаме за работа, господин Джилкс. Има ли някакви вести за Хенри Осбърн?

— Не, но съм пуснал по дирите му шестима души. Доколкото разбрах, и от Министерството на правосъдието го търсят още толкова, така че рано или късно ще го намерим, дано обаче онези от министерството не ни изпреварят.

— А на кого е продал папката? — поинтересува се Авел.

— Натоварил съм свои хора в Чикаго да проучат.

— Добре — рече Авел. — Сега да видим имената в папката, която ми оставихте снощи.

Джилкс започна с това, че изчете точка по точка обвинителния акт.

След близо три седмици, през които двамата се срещаха едва ли не всеки ден и Джилкс се увери, че Авел няма какво повече да му каже, той остави клиента да си почине. През тези три седмици и хората на Джилкс, и Министерството на правосъдието така и не се натъкнаха на нищо, което да им подскаже къде е Хенри Осбърн. Адвокатът не се добра и до човека, на когото Хенри бе продал информацията, и се питаше дали Авел не греши в догадките си.

С наближаването на делото Авел вече си мислеше, че не е изключено наистина да се озове зад решетките. Беше на петдесет и пет години и се плашеше и срамуваше, че може би ще прекара последните няколко години от живота си по същия начин, както и първите. Както бе изтъкнал Х. Трафорд Джилкс, ако от прокуратурата се доберяха до доказателства, в папката на Осбърн имаше достатъчно данни, за да лепнат на Авел доста тежка присъда. Той го смяташе за несправедливо и беше много ядосан. Злоупотребите, които Хенри Осбърн бе извършил заради него, наистина бяха тежки, затова пък си бяха и твърде разпространени. Авел се съмняваше, че е възможно фирмата ти да се развива или да тръгнеш от нулата и да спечелиш, ако не даваш подкупи, описани влудяващо точно и подробно в папката на Трафорд Джилкс. Той си спомни с горчивина гладкото, безизразно лице на младия Уилям Каин, всичките тия години седял в кабинета си в Бостън върху камарата наследени пари, чийто позорен произход беше погребан под няколко поколения почтеност. После Флорентина му прати трогателно писмо, в което беше пъхнала и няколко снимки на сина си и в което казваше, че още обича и уважава баща си и е убедена в невинността му.

Три дни преди началото на делото от Министерството на правосъдието откриха Хенри Осбърн в Ню Орлиънс. Надали щяха някога да го издирят, ако той не се беше озовал с два счупени крака в местната болница. Някакъв усърден полицай установил, че Хенри е получил нараняванията заради неплатени дългове на комар. В Ню Орлиънс такива неща не се прощават. Полицаят веднага се досетил за кого става въпрос и по-късно същата вечер, след като гипсирали краката на Осбърн, хората от Министерството на правосъдието го качили на самолета за Ню Йорк.

На другия ден Хенри Осбърн бе обвинен в измама в особено големи размери и съдията отказа да го пусне под гаранция. Х. Трафорд Джилкс си издейства разрешение да го разпита, но остана твърде неудовлетворен от разговора си с него. Беше очевидно, че Осбърн вече се е споразумял с прокуратурата и е обещал, ако към него бъдат предявени по-леки обвинения, да свидетелства срещу Авел.

— Господин Осбърн със сигурност ще установи, че го обвиняват в съвсем невинни неща — отбеляза кисело адвокатът.

— Виж го ти него каква игра играе! — възкликна Авел. — Ще се измъкне сух от водата, а аз ще има да търкам наровете. Така и няма да разберем на кого е продал проклетата папка.

— Тук грешите, господин Розновски. Това е единственото, за което Осбърн пожела да говори — поясни Джилкс. — Каза, че не я е продал на Уилям Каин и не би го направил при никакви обстоятелства. Някакъв тип от Чикаго на име Хари Смит платил в брой на Осбърн за изобличителните материали. Както би могло да се очаква, представил се е под чуждо име, защото в Чикаго и околността има десетки харисмитовци и никой от тях не отговаря на описанието.