Джефри Арчър - Каин и Авел

Накрая Авел го зърна точно зад тълпата, беше пребледнял като мъртвец. На Авел му призля, когато веднага след бариерата един от журналистите, вместо да го попита как се чувства като първия американски посланик от полски произход в Полша, изкрещя:

— Как ще отговорите на нападките?

Фотоапаратите продължиха да щракат, въпросите долитаха от всички страни.

— Има ли нещо вярно в обвиненията, господин Розновски?

— Колко всъщност сте платили на конгресмена Осбърн?

— Отхвърляте ли обвиненията?

— Защо се завърнахте в Щатите, за да застанете пред съда ли?

Записваха си отговорите на Авел, макар че той не бе отворил уста.

— Измъкни ме оттук! — провикна се той над навалицата.

Джордж успя да се промуши през блъсканицата и да го заведе при чакащия кадилак. Авел се наведе и затули с длани лицето си, за да се скрие от светкавиците на фотоапаратите, а Джордж изкрещя на шофьора да кара.

— В „Барон“ ли, господине?

— Не, в жилището на госпожица Розновски на Петдесет и седма улица.

— Защо? — учуди се Авел.

— Защото тия проклетници, журналистите, са плъзнали из целия хотел.

— Нищо не разбирам — сопна се Авел. — В Истанбул се държаха с мен така, сякаш вече съм утвърден за посланик, а когато се прибирам в Щатите, какво заварвам — изкарват ме престъпник. Какво, да го вземат мътните, става тук, Джордж?

— От мен ли искаш да го научиш, или ще изчакаш да се видиш с адвоката си? — попита неговият заместник.

— Кого си наел? — подвикна Авел.

— Х. Трафорд Джилкс, най-добрия адвокат по наказателни дела в Щатите.

— И най-скъпия.

— Не очаквах, че в такъв момент ще мислиш за пари, Авел.

— Прав си, Джордж. Извинявай. Къде е той сега?

— Оставих го в съда, но обеща, веднага щом приключи, да дойде в жилището на Флорентина.

— Вече не издържам, Джордж. Кажи, за Бога, каква е тая дандания? Започни от най-лошото.

Джордж въздъхна тежко.

— Издадена е заповед за задържането ти — рече той.

— В какво ме обвиняват?

— В подкупване на държавни служители.

— Никога през живота си не съм си имал вземане-даване с държавни служители — възропта Авел.

— Знам, знам, затова пък Хенри Осбърн си е имал и както личи, разполага с документи все с твоето име.

— Божичко! — завайка се Авел. — За какво ми трябваше да се хващам с тоя непрокопсаник! Позволих общата омраза към Каин да ми замъгли разсъдъка. Още не мога да повярвам, че Хенри ме е натопил, защото в крайна сметка най-много ще загази той.

— Да де, но е изчезнал сякаш вдън земя — уточни Джордж, — освен това най-неочаквано дълговете му са изплатени по доста загадъчен начин до последния цент.

— Уилям Каин — изсъска Авел.

— Не открихме нищо, което да води към него — възрази Джордж. — Няма доказателства, че Каин има пръст във всичко това.

— Притрябвали са ми доказателства! Ти ми кажи друго — как властите са се добрали до подробностите?

— Това поне го знаем — отвърна другият мъж. — В Министерството на правосъдието във Вашингтон е пристигнал пакет, съдържаш папка.

— С пощенското клеймо на Ню Йорк, нали? — подметна Авел.

— Не. На Чикаго.

Известно време Авел мълча.

— Изключено е да го е пратил Хенри — рече накрая. — Няма никаква логика.

— Откъде си толкова сигурен? — попита Джордж.

— Сигурен съм, защото ми каза, че дълговете му са платени, а Министерството на правосъдието няма да се бръкне чак с такава сума, освен ако не е решило да залови Ал Капоне. Хенри явно е продал папката на друг. Но на кого ли? Едно е ясно: за нищо на света не би предоставил подобна информация направо на Каин.

— Направо ли? — възкликна Джордж.

— Да, направо — повтори Авел. — Вероятно не я е продал на Каин. Няма да се учудя, ако Каин е узнал, че Хенри е затънал в дългове и букмейкърите са го хванали за гушата, а после е пратил трети човек, който да се договори с него.

— Сигурно е станало точно това, Авел. Дума да няма, не е нужно да наемаш обигран детектив, за да разбереш колко е закъсал Хенри. За дълговете му знаят всички по кръчмите в Чикаго. Въпреки това не избързвай със заключенията. Нека чуем какво ще каже адвокатът.

Кадилакът спря пред предишното жилище на Флорентина, което Авел бе задържал и бе поддържал в безупречен ред с надеждата, че някой ден дъщеря му ще се върне. Джордж отвори вратата и двамата влязоха вътре. Х. Трафорд Джилкс вече ги чакаше. Седнаха и Джордж наля на Авел голямо уиски. Той го изпи на един дъх и подаде чашата на приятеля си да я напълни отново.