Джефри Арчър - Каин и Авел

Тази вечер във Вашингтон имаше общо седем бала, на поканата на Авел пишеше да се яви в сградата на Националната гвардия. Бяха го сложили на една маса с поляци демократи от Ню Йорк и Чикаго. Имаха доста поводи да празнуват. Едмънд Мъски беше сенатор, още десет демократи от полски произход бяха избрани в Конгреса. Никой не отвори и дума за двамата поляци от Републиканската партия, също избрани за конгресмени. Авел си прекара чудесно с двама свои стари приятели, които като него бяха сред учредителите на Полско-американския съюз. И двамата попитаха какво прави Флорентина.

Вечерята бе прекъсната от появата на Джон Ф. Кенеди и красивата му съпруга Жаклин. Двамата останаха на празненството към четвърт час, побъбриха си с неколцина старателно подбрани гости и продължиха нататък. Въпреки че беше седнал на масата точно до пътеката, Авел така и не успя да поговори с президента, затова пък си размени няколко думи с Винсънт Хоган малко преди той да си тръгне със свитата на Кенеди.

— Каква приятна изненада, господин Розновски! Не очаквах да ви срещна.

На Авел му се прииска да обясни на младока, че при него няма нищо случайно и изненадващо, но сега не му беше нито времето, нито мястото. Хоган го хвана за ръката и побърза да го отведе зад една от големите мраморни колони.

— В момента не мога да разговарям дълго, господин Розновски. Не бива да се отделям от президента, но в най-скоро време очаквайте да ви се обадим. Както сам се досещате, президентът е твърде зает.

— То оставаше да не е зает — отвърна Авел.

— Но във вашия случай се надявам — продължи Винсънт Хоган, — че до края на март, началото на април ще има потвърждение. Нека аз бъда първият, господин Розновски, който ще ви поздрави. Убеден съм, че ще служите вярно на президента.

Авел загледа как Винсънт Хоган се завтича буквално презглава, за да не изостане от свитата на Кенеди, която вече се качваше във върволицата лимузини с отворени врати.

— Изглеждаш ми доволен от себе си — отбеляза един от полските му приятели, когато той се върна на масата и се нахвърли на жилавата пържола, каквато за нищо на света няма да ви поднесат в някой от хотелите „Барон“. — Да не би Кенеди да те е поканил за държавен секретар?

Всички прихнаха.

— Още не — отвърна Авел. — Затова пък ми каза, че като обзавеждане Белият дом изобщо не можел да се мери с моите хотели.

На другата заран Авел отиде в полския параклис, където си спомни и за двете Флорентини, после хукна към летището и където цареше пълен хаос, за да хване самолета за Ню Йорк. Накрая пристигна с три часа закъснение в нюйоркския „Барон“. Джордж дойде да вечеря заедно с него и разбра, че всичко е минало по вода, когато Авел поръча голяма бутилка шампанско „Дом Периньон“.

— Днес празнуваме — оповести шефът му. — На бала видях Хоган и той ми каза, че до няколко седмици назначението ще бъде потвърдено. Щом се върна от Близкия изток, ще съобщят официално за него.

— Честито, Авел. Не познавам човек, който да заслужава повече от теб тази чест.

— Благодаря ти, Джордж. От мен да го знаеш, и твоята награда няма да е на небето — щом го оповестят официално, ще те назнача изпълняващ длъжността председател на управителния съвет на хотелска верига „Барон“.

Джордж обърна още една чаша шампанско. Вече бяха преполовили бутилката.

— Как мислиш, този път колко ще отсъстваш, Авел?

— Само три седмици. Искам да се уверя, че тия араби не ме грабят най-безогледно, после ще отскоча до Турция, за да открия хотела в Истанбул. Пътьом ще се отбия и в Лондон и Париж.

Джордж наля и на двамата още от шампанското.

Наложи се Авел да остане в Лондон три дни повече, отколкото бе предвиждал, за да се опита да реши проблемите в хотела, за които директорът винеше британските профсъюзи. Лондонският „Барон“ бе един от малкото провали на Авел, макар че той така и не проумяваше защо хотелът е вечно на загуба. На драго сърце би го затворил, но верига „Барон“ трябваше да присъства в английската столица, ето защо Авел уволни директора и назначи нов.

Затова пък в Париж положението бе коренно различно. Хотелът там беше сред най-печелившите от веригата в Европа и навремето Авел си беше признал пред Флорентина, че той му е любимият, макар и да го бе направил с половин уста, както родител признава, че има любимец сред децата си. И този път установи, че на булевард „Распай“ всичко е наред и остана във френската столица само два дни, после замина със самолет за Близкия изток.