Джефри Арчър - Каин и Авел

— На драго сърце ще предам на сенатора — обеща господин Хоган. — Благодаря ви за подкрепата, която оказвате на Демократическата партия и най-вече на кандидата.

Човекът от Бостън протегна ръка. Авел я стисна.

— Ще поддържаме връзка, господин Хоган. Не се разделям с толкова много пари, ако не очаквам добра възвръщаемост.

— Напълно ви разбирам — отвърна Винсънт Хоган.

Авел изпрати госта до асансьора и се върна усмихнат в кабинета. Пак забарабани с пръсти по писалището. При него отново дойде секретарката.

— Покани господин Новак — заръча й той.

След секунди в кабинета дойде заместникът му.

— Май успях, Джордж.

— Честито, Авел, много се радвам. Ако Кенеди стане президент, ще се сбъдне една от най-съкровените ти мечти. Флорентина ще се гордее много с теб.

Авел се усмихна, щом чу името на дъщеря си.

— Знаеш ли, Джордж, какво е намислила тая малка хитруша? — попита той през смях. — Видя ли „Лос Анджелис Таймс“ от миналата седмица?

Заместникът му поклати глава и той му подаде броя на вестника. Една от дописките бе оградена с червено. Джордж я прочете на глас:

— „Флорентина Каин отваря трети магазин в Лос Анджелис. Вече има два в Сан Франциско и до края на годината се надява да открие един и в Сан Диего. «Флорентина», както магазините са известни, са на път да се превърнат за Калифорния в онова, което е «Баленсиага» за Париж.“

Джордж се засмя и остави вестника.

— Сякаш го е писала самата тя — отбеляза Авел. — Изгарям от нетърпение да отвори магазин и в Ню Йорк. Готов съм да се обзаложа, че ще го постигне до пет, най-много до десет години. Този път ще се обзаложиш ли с мен, Джордж?

— Не се обзаложих първия път, Авел, камо ли сега! Инак щях да съм загубил десет долара.

Авел вдигна очи и попита вече по-тихо:

— Как мислиш, Джордж, дали ще дойде да види как сенатор Кенеди открива новия „Барон“ в Лос Анджелис?

— Само ако бъде поканен и младият Каин.

— И дума да не става. Пълен несретник. Прочетох всичко от начало до край в последния ти доклад, Джордж. Напуснал е „Банк ъф Америка“ и се е хванал при Флорентина — една работа не може да задържи. Добре че е тя, да се грее на успеха й.

— Започваш да четеш избирателно, Авел. Знаеш прекрасно, че не е точно така. Обясних ти най-подробно за какво става въпрос. Младият Каин води счетоводството, докато Флорентина се занимава с магазините, както се оказва, са се сработили чудесно. Не забравяй и че една голяма банка му е предлагала да оглави клона й в Европа, дъщеря ти обаче го е помолила да й помага, когато вече не е могла да се оправя сама с финансите. Погледни истината в очите, Авел, бракът им е много успешен. Знам, трудно ти е да го преглътнеш, но защо не престанеш да важничиш и не се срещнеш с момчето?

— Ти, Джордж, си ми най-добрият приятел. Никой на тоя свят не би дръзнал да ми говори така. Никой не знае по-добре от теб, че ще се държа така, докато онзи негодник Каин не извърви половината път. Дотогава обаче няма да пълзя по корем — най-малкото докато той е жив, за да ме гледа.

— Ами ако ти умреш пръв, Авел? Двамата сте връстници.

— Тогава ще загубя и Флорентина ще наследи всичко.

— Нали разправяше, че нямало да получи и пукнат грош? Че си щял да промениш завещанието и да оставиш всичко на внук си?

— Сърце не ми даде, Джордж. Когато дойде време да подпиша документите, просто не можах да го направя. Така де, проклетият ми внук и бездруго ще наследи накрая и двете състояния.

Авел извади от вътрешния си джоб портфейла, прехвърли няколко стари снимки на Флорентина и отдели една нова — на внук си, която подаде на Джордж.

— Голям красавец! — възкликна той.

— То оставаше да не е — съгласи се Авел. — Одрал е кожата на майка си.

Джордж се засмя.

— Никога не се предаваш, нали, Авел?

— Как според теб му викат?

— В какъв смисъл? — учуди се другият мъж. — Знаеш прекрасно как се казва.

— Но все пак как ли му викат?

— Откъде да знам? — възкликна Авел. — Ти какво искаш, да пратя някой да ги следи, докато тикат бебешката количка през Голдън Гейт Парк ли? Поиска недвусмислено Флорентина да не узнава, че още се интересуваш от нея и от младия Каин.

— Покрай това се сетих, че имам да уреждам дребни сметки с баща му.

— Какво ще правиш с акциите на „Лестър“? — поинтересува се заместникът му. — Напоследък Питър Парфит пак си прави устата да продаде своите два процента, но лично аз не бих го поверил на Хенри. Ако те двамата тръгнат да се пазарят, ще спечелят всички, но не и ти.