Джефри Арчър - Каин и Авел

Авел седеше сам в кабинета си на четирийсет и втория етаж на нюйоркския „Барон“ и чакаше човека от щаба на кандидат-президента Кенеди. Той закъсняваше двайсет минути. Полякът вече барабанеше припряно с пръсти по писалището, когато влезе секретарката.

— Търси ви господин Винсънт Хоган.

Авел скочи от стола.

— Заповядайте, влезте, господин Хоган — рече той и потупа по гърба красивия мъж. — Как сте, как сте?

— Добре, господин Розновски. Извинявайте, че позакъснях — каза непознатият и от гласа му пролича, че е от Бостън.

— Не съм забелязал — излъга домакинът. — Ще пийнете ли нещо, господин Хоган?

— Не, благодаря, господин Розновски. Не пия, когато за един ден трябва да се срещна с толкова много хора.

— И добре правите. Дано нямате нищо против аз да си сипя малко. Днес не възнамерявам да се срещам с много хора.

Хоган се засмя като човек, който е наясно, че този ден е обречен да слуша чужди смешки.

Авел си наля уиски.

— Е, с какво мога да помогна, господин Хоган?

— Надяваме се, господин Розновски, че партията отново може да разчита на подкрепата ви.

— Както знаете, господин Хоган, винаги съм бил демократ. Поддържал съм Франклин Д. Рузвелт, Хари Труман и Адлай Стивънсън, макар че през половината време не му разбирах нищо на Адлай.

И двамата се засмяха.

— Помогнах и на отколешния си приятел Дик Дейли в Чикаго, подкрепям и младия Ед Мъски, син на поляк имигрант, още откакто през 1954 година се кандидатира за губернатор на Мейн.

— Не може да ви се отрече, господин Розновски, в миналото винаги сте поддържали всеотдайно партията — отбеляза Винсънт Хоган с тон, от който се подразбираше, че времето за любезности е изтекло. — Знаете също така, че демократите — не на последно място бившият конгресмен Осбърн, са ви се отплащали с някоя и друга услуга. Не смятам за необходимо да говоря подробно за този дребен неприятен инцидент.

— Било каквото било, да не се връщаме към миналото — рече Авел.

— Съгласен съм — каза господин Хоган — и макар че повечето мултимилионери, които са тръгнали от нулата, не обичат някой да рови в делата им, вие пръв ще потвърдите, че сме длъжни да внимаваме. Както сам разбирате, кандидатът не може да си позволи да се излага на опасности, изборите все пак чукат на вратата. На този етап от надпреварата Никсън само това и чака — да избухне скандал.

— Разбираме се от половин дума, господин Хоган. След като изяснихме този въпрос, кажете колко очаквате от мен за предизборната кампания.

— Имам нужда от всеки цент — процеди бавно Хоган. — Никсън се ползва с голяма подкрепа в цялата страна и ако нашият кандидат победи и влезе в Белия дом, то ще е със съвсем малко.

— Добре, ще подкрепя Кенеди — обеща Авел, — стига и той да подкрепи мен. Ясно и просто.

— На драго сърце ще ви подкрепи, господин Розновски. Всички ние съзнаваме, че сега вие сте стълб на полската общност, сенатор Кенеди е наясно колко доблестно се борите за своите сънародници, които още гният по трудовите лагери зад желязната завеса, да не говорим пък за храбростта, която сте проявили по време на войната. Натоварен съм да ви съобщя, че кандидатът даде съгласието си да открие по време на предизборната си обиколка вашия нов хотел в Лос Анджелис.

— Каква добра новина! — зарадва се Авел.

— Кандидатът е наясно и с желанието ви Полша да получи статут на най-облагодетелствана нация в търговията със Съединените щати.

— След всичко, което понесохме през последната война, заслужаваме поне това — каза Авел и известно време мълча. — А другият дребен въпрос? — попита той накрая.

— В момента сенатор Кенеди проучва мнението сред полската общност в Щатите, досега не сме се натъквали на възражения. Но съвсем естествено той не може да вземе окончателно решение, докато не бъде избран.

— Ама разбира се. Дали двеста и петдесет хиляди долара ще са достатъчни, за да вземе решението? — поинтересува се Авел.

Винсънт Хоган не каза нищо.

— Значи се разбираме за двеста и петдесет хиляди — натърти другият мъж. — До края на седмицата, господин Хоган, парите ще бъдат преведени за предизборната кампания. Имате думата ми.

Сделката бе сключена. Авел се изправи.

— На всяка цена предайте на сенатор Кенеди моите поздрави, а също, че се надявам той да бъде следващият президент на Съединените щати. Винаги съм мразел Ричард Никсън след отвратителния начин, по който се отнесе с Хелън Галахан Дъглас, а колкото до Хенри Кабът Лодж, имам си лични причини да не искам той да става вицепрезидент.