Джефри Арчър - Каин и Авел

— Може би… в случай че Кенеди стане президент — отбеляза Уилям. — Но какво ще стане, ако на изборите спечели Никсън? Ако се вярва на социологическите проучвания, той води, пък и според мен има повече шансове от Кенеди. Представяш ли си Щатите да пратят в Белия дом един римокатолик? Лично аз не. От друга страна обаче, признавам, че сумата от двайсет и пет хиляди долара не е чак толкова голяма, ако наистина има шанс с този ход да си разчистя окончателно сметките с Авел Розновски и да се чувствам спокоен в банката.

— В случай че Кенеди стане президент…

Уилям отвори чекмеджето на писалището, извади голяма чекова книжка, на която пишеше „Лична сметка“, и написа цифрите. Две, пет, нула, нула, нула.

Авел не се оказа съвсем точен в предвиждането си, че всички вестници ще отразят на първа страница как Кенеди е открил „Барон“. Кандидат-президентът наистина преряза лентата, но онзи ден участва в още десетина мероприятия в Лос Анджелис, а на следващата вечер му предстоеше телевизионен дебат с Никсън. Въпреки това големите издания отразиха доста подробно откриването на най-новия хотел от веригата „Барон“, а Винсънт Хоган увери на четири очи Авел, че Кенеди не е забравил и другия малък въпрос. Магазинът на Флорентина се намираше на неколкостотин метра, но баща и дъщеря така и не се срещнаха.

След като резултатите от изборите в щата Илинойс станаха известни и вече бе почти сигурно, че Джон Ф. Кенеди ще бъде трийсет и петият президент на Съединените щати, Авел вдигна наздравица за кмета Дейли и отиде да полее победата в централата на Демократическата партия на Таймс скуеър. Прибра се чак в пет на другата сутрин.

— Така де, имам доста поводи да празнувам — сподели той с Джордж. — Ще бъда следващият…

Но заспа още преди да е довършил изречението. Джордж се усмихна и го сложи да си легне.

Уилям следеше резултатите от изборите в тихия си кабинет на Шейсет и осма улица в Ийст Сайд. След като станаха известни резултатите в щата Илинойс (банкерът не вярваше много-много на кмета Дейли), Уолтър Кронкайт оповести, че вече е ясно кой ще е новият президент, и Уилям набра домашния номер на Тадиъс Коен. Единственото, което каза, бе:

— Оказа се, Тадиъс, че двайсет и петте хиляди долара са вложени добре. А сега да се погрижим господин Розновски да няма меден месец. Но не предприемай нищо, докато не замине за Турция.

Уилям затвори и си легна. Беше разочарован, че Ричард Никсън така и не е успял да победи Кенеди и далечният му братовчед Хенри Кабът Лодж няма да стане вицепрезидент, но както се казва, всяко зло за добро…

Когато получи покана за един от баловете по случай встъпването на президента Кенеди в длъжност във Вашингтон, окръг Колумбия, Авел искаше да заведе със себе си един-единствен човек, който да сподели високата чест. Обсъди го с Джордж и се съгласи с него, че Флорентина няма да склони за нищо на света да го придружи, ако не е убедена, че веднъж завинаги е сложил край на враждата си с бащата на Ричард. Затова се примири, че ще отиде сам.

За да присъства на тържествата, трябваше да отложи с няколко дни поредното си пътуване до Европа и Близкия изток. Не можеше да си позволи да пропусне встъпването в длъжност, затова пък винаги можеше да изтегли малко назад датата на откриването на „Барон“ в Истанбул.

Специално за случая си поръча нов строг тъмен костюм и за деня, когато Кенеди щеше да встъпи в длъжност, си запази президентския апартамент в своя хотел във Вашингтон. С радост изслуша речта на младичкия, преливащ от жизненост президент, изпълнена с надежда и обещания за бъдещето.

— Ново поколение американци, родени през този век… — Авел се вместваше в описанието. — Калени от войната… — Той със сигурност отговаряше и на това определение. — Научени на ред от тежкия, горчив мир… — Авел влизаше и в тази категория. — Питайте не какво страната ще направи за вас. Питайте какво ще направите вие за своята страна.

Множеството се изправи на крака, никой не обръщаше внимание на снежеца, който така и не охлади ентусиазма от блестящото слово на Джон Ф. Кенеди.

На седмото небе от щастие, Авел се прибра във вашингтонския „Барон“. Взе си душ и за официалната вечеря си сложи смокинга, също ушит специално за случая. Погледна се в огледалото и ще не ще, си призна, че с тия телеса е твърде далеч от представата за изисканост. Шивачът се бе постарал — за три години беше ушил цели три смокинга на Авел, но не бе казал и дума. Флорентина щеше да скастри баща си за, както го наричаше, излишните сантиметри и ако беше до него, той сигурно щеше да се постарае да отслабне. Защо ли постоянно се връщаше в мислите си към Флорентина? Сложи си и медалите. Най-напред медала на полските ветерани, сетне ордените, присъдени му за доблестна войнска служба в пустинята и в Европа, накрая, както ги наричаше, „готварските“ отличия — за заслуги в кулинарното поприще.