Джефри Арчър - Каин и Авел

— Какво да се прави, инфлация — опита се Хенри да го обърне на шега.

— Но за последен път, чу ли? — каза гневно Авел и извади чековата си книжка. — Дойдеш ли още веднъж да ми просиш, Хенри, ще те махна от управителния съвет и ще те оставя без пукнат грош.

— Ти, Авел, си истински приятел. Честен кръст, няма да ти искам повече пари, обещавам, че е за последно. — Взе си пура от кутията с овлажнител върху масичката пред Авел и я запали. — Благодаря ти, няма да съжаляваш.

Тръгна си, обвит в облак дим. В този момент в кабинета влезе Джордж, който го изчака да затвори вратата.

— Смилих се над него за последен път — обясни Авел. — И аз не знам защо, струваше ми десет хиляди долара.

— Майко мила, имам чувството, че съм братът на блудния син — възкликна приятелят му. — Хенри ще дойде отново. Готов съм да се обзаложа.

— По-добре да не се вясва повече — оповести Авел, — защото, появи ли се, ще си изпати. Каквито и услуги да ми е правил навремето, всичко вече е пито-платено. Казвай сега какво ново при Флорентина.

— Тя е добре, но ти се оказа прав за Зофя — всеки месец им ходи на гости.

— Проклетница! — изруга Авел.

— Госпожа Каин също ги е навестявала — добави Джордж.

— А Каин?

— Все така неумолим.

— Поне това ни е общото — отсъди Авел.

— Уредих Флорентина да получи заем от банка „Крокър Нашънъл“ в Сан Франциско — продължи Джордж. — Поискала го е преди по-малко от седмица. Ще го получи, но ще реши, че банката просто е отпуснала поредния заем. Никакви облекчени условия. Дори ще й определят половин процент над обичайната лихва, така че тя няма причини да се усъмни. Никога няма да разбере, че поръчител на заема си ти.

— Благодаря ти, Джордж, това е чудесно. Готов съм да се обзаложа с теб на десет долара, че до две години дъщеря ми ще върне заема и никога вече няма да й се налага да тегли пари.

— А, за Флорентина и аз съм сигурен — отвърна Джордж. — Дай по-добре да се обзаложим за Хенри, там нещата не са така ясни.

Авел се засмя.

— Дръж ме в течение, Джордж, за всичко, което прави дъщеря ми. За абсолютно всичко.

След като се запозна с тримесечния доклад на Тадиъс Коен, Уилям се убеди, че нищо не е убягнало от вниманието на адвоката. Притесняваше го само едно: защо и досега Авел Розновски не предприема нищо, при положение че държи такъв голям пакет от акциите на „Лестър“? Припомни си, че Розновски притежава шест на сто от банката и му трябват само още два процента, за да отговаря на точка седма от правилника на „Лестър“. Едва ли полякът се притесняваше и досега, че ще го разследват от Комисията по ценните книжа и борсите, още повече че Айзенхауер отново бе спечелил президентските избори и администрацията му явно изобщо не проявяваше интерес към случая.

Уилям с радост прочете, че Хенри Осбърн пак е загазил с парите и Розновски за кой ли път го е отървал. Колко ли още щеше да продължи това и с какво ли Хенри държеше Розновски? Дали пък Розновски си нямаше достатъчно главоболия, за да прибавя към тях и Уилям Каин? В доклада си Коен бе споменал и че полякът строи на различни места по света още осем хотела. „Барон“ в Лондон бил на загуба, хотелът в Лагос пък бил затворен, ако не броим това обаче, Розновски продължавал да жъне успех след успех. Уилям прочете още веднъж приложената изрезка от „Сънди Експрес“, където се казваше, че Флорентина Розновски е трябвало да открие новия хотел от веригата в Единбург, и се сети за сина си. После затвори папката с доклада и я сложи в касата, убеден, че няма от какво да се безпокои. Шофьорът го откара вкъщи.

Уилям вече съжаляваше, че е избухнал пред Ричард. Не искаше момичето на Розновски в живота им, но сега се разкайваше, че е обърнал гръб на сина си. Кейт се бе застъпила за него и двамата с Уилям се скараха не на шега — нещо, което се случваше толкова рядко в брака им. Кейт бе опитала какво ли не — от нежното убеждаване до сълзите, но неизменно бе удряла на камък. Уилям не искаше и да чуе да се помири със сина си. На Вирджиния и Луси също им беше мъчно за брат им.

— Кой сега ще критикува картините ми? — проплака веднъж Вирджиния.

— Искаш да кажеш, кой ще те нагрубява? — опита се да я успокои майка й.

Момичето се опита да се усмихне.

Луси пък се затваряше в банята, пускаше водата и тайничко пишеше писма на Ричард, който така и не проумяваше защо са толкова влажни. Никой в къщата не дръзваше да спомене пред Уилям името на момчето и в семейството се появиха тъжни пукнатини.